От Москва до София… и пак в лапите на Путин. „Ти не си Навални“: Как Българският съд предава руските бегълци на режима

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Някои си мислят, че бягството от путинова Русия би било най-трудното нещо в нечий живот. Оказва се, че да получиш закрила и справедливост от българския съд е не по-малко трудно.

А резултатът пак води до…

… лапите на Путин.

Добре дошли в България – страната, в която логиката умира, а иронията е национален спорт. Тук, ако си млада рускиня, избягала от лапите на авторитарен режим, първата ти грешка е да вярваш, че на някой му пука. Втората? Да си мислиш, че убежденията ти значат нещо в съдебната зала.

Запознайте се с Ксения. Антивоенна активистка, открит критик на Кремъл и – оказва се – „не е Алексей Навални“. Което май в българската съдебна система е повод за подигравка. Защото, ако не си световноизвестен и вече мъртъв политически затворник, страхът ти от преследване се приема за театър.

Когато обяснява отказа си да служи в машината на Путин, съдията я пита дали не било „неморално“ да не помага на ранените. Ще видите по-долу в оригиналния текст.

Да не задълбаваме и в иронията, че това го казва съдия в държава, която събира капачки, за да купи линейки, но добре, да пофилософстваме за морала и помагането на ранените с човек, който се опитва да оцелее.

„„Ти не си Навални”. С тези подигравателни думи българска съдийка се обръща към Ксения, или, както близките й я познават, Ксен: млада руска активистка, търсеща убежище у нас.

И която, след отказ от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и многобройни съдебни процедури, преди дни получава най-тежката присъда в живота си от Върховния административен съд.

Той отхвърля правото й на политическо убежище у нас и обявява цялата й активистка дейност от последните години за постановка с една единствена цел - международна закрила.Но ще стигнем до това решение малко по-натам.

Първо да се запознаем с Ксен. Родена е през 90-те в Ростов на Дон, съвсем близо до границата с Украйна. Определя се като бивша пънкарка, макар че, както сама се запитва: “Има ли бивши пънкари?”. Съдейки по собствения си опит, независимо от титлите и изправената едноцветна коса, мога да кажа, че такова животно няма 🙂 Както и да е. Ксен напуска страната си още през 2021 г, защото още тогава е наясно, че Путин се готви за война. Живеейки на границата с Украйна, вижда струпващите се войски. Същевременно активно участва в антиправителствени протести, организирани от кръговете около покойния вече Алексей Навални.

Преди да се озове в България, както и други руснаци с опозиционни възгледи, Ксен се опитва да се установи на различни места, сред които Полша и Армения. Не си и помисля да търси статут на бежанец, виждайки с очите си тълпите майки с деца, прииждащи от унищожените им домове в Украйна. Мисли, че може да работи, да се издържа и да води достоен живот далеч от униженията и репресиите, на които би била подложена, ако остане у дома. Това решение коства не само сигурността й (в Русия е маркетинг директор), а и брака й.

Установява се в България в края на 2022 г. Когато пристига тук, първоначално безуспешно се опитва да си намери работа, защото иска да се чувства полезна, и не е добре запозната с правото на Европейския съюз. У нас намира и възможност да се изразява свободно и се включва в малкото, но активно руско антивоенно движение. Става част от организацията “За Свободна Русия”, участва в протести и акции, пише и споделя позиции, за които в Русия я чакат, в най-добрия случай, 8 години затвор. Снимките и интервютата й се появяват както в опозиционни, така и в проправителствени руски издания.

Междувременно вече е подала молба за закрила у нас и получава отказ от ДАБ. Може би е необходимо да припомня, че сред мотивите на ДАБ за отказ на молбите на други руснаци сме срещали и оценки, че Русия има функционираща демократична система и няма проблем политически активисти да се завърнат там. Ксен обжалва всички тези решения.

На първата инстанция в АССГ, съдията я пита "Какви са тези фейсбук постове? Какъв активист си ти? Ти не си Навални?"

Друг въпрос, на който се налага да отговаря, е “Добре де, какъв ти е проблемът да те мобилизират? Ти по образование си лекар, ще помагаш на хората. Отказът ти не е ли неморален?". Ксен е категорична: за нищо не света не би помагала на тази терористична война.

Решението при повторно връщане на делото на първа инстанция вдъхва известна увереност на рускинята, че историята й може да има и позитивен изход. В него съдията прави подробна дисекция на руския авторитарен режим и отношението му към човешките права и отсъжда, че за търсещата закрила съществуват “основателни опасения от преследване, основани на изразено политическо мнение”.

На последна инстанция обаче ВАС, в състав Марио Димитров, Светлана Борисова и Чавдар Димитров, отменя това решение. Според върховните съдии (двама от които намаляват обезщетението за бруталните полицейски унижения на момичето зад колоните на Министерския съвет през 2020 г. от 40 000 на 15 000 лева), протестите и активизмът й тук в България не достигат до руските граждани, които живеят в условия на информационно затъмнение. Никъде обаче Съдът не засяга въпроса дали те не са достигнали до руските власти. ВАС иска от младата жена да докаже „достатъчни страдания“, игнорирайки самата същност на системата за убежище: предотвратяване и на бъдещи репресии, а не просто констатация на вече случили се трагедии. Излиза, че ако си жив и не си в затвора - значи не заслужаваш защита.

Тук логично идва въпросът: иска ли България да произвежда бъдещи Навални, които да бъдат убивани в затворите? Какъв е критерият за преследване на ДАБ - затвор или убийство? Кой ще носи отговорност, ако това момиче изчезне в някоя колония?“