Почина една от най-влиятелните фигури в киното

Трикратният носител на "Оскар", Робърт Бентън, който режисира носителя на "Оскар" за най-добър филм през 1979 г. – "Крамър срещу Крамър“, както и филмите "Късното шоу“, "Места в сърцето“ и "Глупак по рождение“, и също така е съавтор на сценария за "Бони и Клайд“, e починаl в неделя в Манхатън. Бентън беше на 92 години.

Смъртта му беше потвърдена пред "Ню Йорк Таймс" от неговата асистентка и мениджър Мариса Форцано.

Бентън, който започва кариерата си като арт директор в списание Esquire, работи рамо до рамо с друг бивш служител на списанието – Дейвид Нюман. Двамата написват иновативния и награждаван филм от 1967 г. "Бони и Клайд“, който изстрелва кариерите им нагоре. С времето пътищата им се разделят, когато Бентън се насочва към режисура, започвайки с "Лоша компания“, с участието на Джеф Бриджис.

След успеха на "Крамър срещу Крамър“ Бентън продължава да създава драматични филми, които често сам пише и режисира. Той носи "Оскар"-слава на актьори като Дъстин Хофман, Мерил Стрийп, Сали Фийлд, Джон Малкович, Джейн Александър и Пол Нюман – първите трима от които печелят "Оскар"-и за ролите си във филми на Бентън. Той самият печели "Оскар" за най-добър режисьор и за най-добър адаптиран сценарий за "Крамър срещу Крамър“, както и за оригиналния сценарий на "Места в сърцето“.

Сътрудничеството му с Нюман започва в Esquire. Първият им филмов сценарий – "Бони и Клайд“ – е многократно отхвърлян, докато режисьорът Артър Пен не се включва в проекта, а Уорън Бийти става продуцент и звезда на филма. Контроверсиалният и насилствен епос се превръща в сензация през 1967 г. и носи на дуото номинация за "Оскар".

Следват съвместни проекти като "Имаше един крив човек“ (реж. Джоузеф Манкевич) през 1970 г. и "Какво става, докторе?“ на Питър Богданович. Те също така участват в написването на сценария за блокбастъра "Супермен“ (1978) и правят принос към филмовата версия на "О, Калкута!“. Когато Нюман решава да се насочи към режисура, и Бентън проявява интерес. Дебютният му филм като режисьор – "Лоша компания“ (1972) – е топло приет от критиката, но се проваля комерсиално, което временно спира развитието му като режисьор.

С помощта на агента си Сам Кон, Бентън предлага сценария си за детективска история с чувство за хумор – "Късното шоу“ – на Робърт Олтман, който се съгласява да продуцира филма с участието на Арт Карни и Лили Томлин през 1977 г. Това е вторият режисьорски проект на Бентън и отбелязва скромен успех.

През 1979 г., след като Франсоа Трюфо се отказва от проекта, Бентън режисира "Крамър срещу Крамър“ с участието на Дъстин Хофман и новооткритата Мерил Стрийп. Филмът му носи две награди "Оскар" и над 100 милиона долара приходи.

През 1982 г. излиза трилърът в стил Хичкок – "В тишината на нощта“ – с участието на Стрийп и Рой Шайдър, който има сдържан прием. Две години по-късно "Места в сърцето“, вдъхновен от родния му град в Тексас, постига умерен търговски успех и печели "Оскар"-и за Сали Фийлд и за сценария на Бентън.

"Места в сърцето“ е последният му хит за десетилетие. Следващите му филми като "Надин“ и "Били Батгейт“ се оказват разочарования.

Бентън възвръща успеха си с "Глупак по рождение“ (1994) с участието на Пол Нюман, който получава няколко номинации за "Оскар", включително за сценария на Бентън, и се представя добре в бокс офиса.

По-късно режисира Нюман, Джийн Хекман и Сюзън Сарандън в "Здрач“, а през 2003 г. – Антъни Хопкинс и Никол Кидман в "Човешкото клеймо“, адаптация по романа на Филип Рот. Мнозина обаче критикуват избора на Хопкинс за ролята на светлокож чернокож мъж, представящ се за бял, пише Фокус.

Следващият му проект е черната комедия "Ледената жътва“ (2005), написана заедно с Ричард Русо и продуцирана от Харолд Рамис, който я и режисира.

През 1995 г. Бентън получава наградата Ian McLellan Hunter на Гилдията на сценаристите за цялостно творчество, а през 2007 – наградата Laurel за постижения в сценаристиката.

Робърт Дъглас Бентън е роден в Уаксахачи, Тексас, и завършва бакалавърска степен по изящни изкуства в Тексаския университет. Завършва и магистратура в Колумбийския университет, с амбиция да стане художник, и се опитва да се издържа като карикатурист. Започва като помощник на арт директора на Esquire.

През 1954 г. е мобилизиран и рисува диорами във военната база Форт Блис. След службата се връща в Esquire, където работи като арт директор от 1958 до 1964 г.

Първият му по-значим проект с Нюман е "Екстремизмът: не-книга“. След това двамата пишат мюзикъла на Хал Принс "Това е птица, това е самолет, това е Супермен“, който се проваля през 1966 г., преди да създадат "Бони и Клайд“.