„За” и „против” приемането на еврото от 2026 година: Можем да очакваме инфлационен шок

Влизането в еврозоната не се е случило досега по политически причини като вътрешното ни законодателство. Дойде и пандемията от COVID-19 и показалите се промениха. Това каза изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Добромир Иванов в „Здравей, България”.

Икономистът Георги Вулджев посочи, че инфлацията е ключов фактор. Той смята, че по отношение на фискалния дефицит сме „на ръба” и има сериозни рискове.

Иванов посочи, че приемането на еврото ще даде по-широк достъп до пазарите в Европа, което е от изключителна важност за страната. Вулджев изрази несъгласие с тази теза.

Иванов подчерта още, че българският бизнес е заявил, че вече е готов за тази стъпка.

Той посочи, че България е единствената държава в ЕС, която не може да си избира фискалната година. И допълни, че за нас е по-добре да бъдем по-гъвкави в това отношение. Вулджев обаче смята, че всичко това може да бъде подобрено без да се влиза в еврозоната.

Вулджев също така смята, че споделянето на една и съща парична политика води до икономически дисбаланси между страните членки на ЕС. Той е на мнение, че може да се стигне до дългова криза. Иванов обаче подчерта, че такъв риск има и извъневрозоната, а  България трупа дълг и без да е приела еврото.

Вулджев каза, че след влизането в ерозоната инфлацията в Хърватия се е увеличила – преди това отклонението спрямо средното за ЕС е било половин процентен пункт, а след присъединяването е станала между 2 и 4% по-висока, което е продължило до средата на 2024 г. И допълни, че това е продължило до средата на 2024 г., след което е започнала синхронизация.

„Можем да очакваме инфлационен шок, който в рамките на две години да започне да се изчиства”, обясни още икономистът.

Според Иванов „не се е случила драма” в Хърватия с приемането на еврото.

Вулджев е на мнение, че е грешно да се очаква, че инфлацията в страната ще падне с приемането на еврото.