Реват, че ги цензурират, но мечтаят да те пратят в лагер. Що е то?

Реването по „демокрацията“ от страна на хора, които се възхищават на путин, е повече от жалка картинка.

Всъщност на тях им е през **** за демокрацията, те просто я използват (да, нея – демокрацията), за да я убият.

Много е просто.

Демокрацията позволява свобода на словото. Те леят лъжи и ги наричат „свобода на словото“. С тях надъхват част от народа да взима грешни решения. Ако им забранят лъжите, викат, че няма „демокрация“ и че ги лишават от „свободата на словото“.

Продължават да лъжат и да мажат, прокарват вражеската политика (за да не се чудите кой е врагът – русия, кремъл, путин) и в крайна сметка докарват властта на врага тук. Хипотетично, разбира се, защото това трудно ще им се получи. Засега.

Та, хипотетично – докарват властта на кремъл и тогава и демокрация, и свобода на словото изфирясват през прозореца. À се опита да имаш свобода на словото, à са те пратили в ареста.

И тия много добре го знаят това. И го правят умишлено. За пари. А и за власт. Те не мечтаят за свобода и равенство, за демокрация… не. Те мечтаят да са сред робите, на които ще им дадат да бият другите роби и да имат власт над другите роби.

Стига им.

Но идването на властта на врага тук е много хипотетична. Не сме чак в такава кома. Засега.

Пропагандистите и Медведев (дори не знам защо го изписвам отделно от пропагандистите, при положение, че той е poster boy на пропагандата) отдавна говорят за това, че европейците трябва да бъдат наказани. Европейците, не европейските институции или армии. Европейците. Ти, той, тя, ние. Народите. Хората.

Искали да ни накажат и да ни накарат да живеем в постоянен стрес, страх и несигурност за утрешния ден. Това – последното – е на Медведев.

Тарикатите, които работят за врага, с лъжите си и популистките си номера карат хората да гласуват за тях. С това ги пращат в парламента. Оттам получават достъп до секретни планове и документи, които предават на руснаците. На врага.

Още една цел – изпълнена.

С измекярските си номера насъскват едни българи срещу други българи – разбиват сигурността на страната. Вклиняват лъжите си и си постилат да ги слушат и занапред. Неспокоен народ = глупав избирател. А тях това им трябва.

Две теми, над които да поразсъждавате:

В конституцията на България пише:

Чл. 5. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Приемането на Еврото е в договора ни за приемане в ЕС. Обнародван и влязъл в сила. Конституцията казва, че мачът е свършил.

Радевото предложение е противоконституционно.

Не знам кое ме плаши повече: да не го знае; или да го знае и да се прави, че не го знае (демек, лъже).

…

„Парадоксът на толерантността“.

Парадоксът на толерантността е философска концепция, която предполага, че ако едно общество проявява толерантност към нетолерантните, рискува да позволи на нетолерантността да надделее и така да подкопае самия принцип на толерантността.

Този парадокс е формулиран от философа Карл Попър в книгата Отвореното общество и неговите врагове (1945), където той изтъква, че едно наистина толерантно общество трябва да запази правото си да отказва толерантност на онези, които проповядват нетолерантност. Попър твърди, че ако на нетолерантните идеологии се позволи свободно изразяване без контрол, те могат да се възползват от ценностите на отвореното общество, за да разрушат или премахнат самата толерантност чрез авторитарни или репресивни практики.

Ще се самоцитирам тук – по отношение на този парадокс и по отношение на престорения плач на путинистите по „свободата на словото“ и „демокрацията“:

„… като оставиш русофила фашист да си проповядва измамите и лъжите, манипулира драгия избирател на следващите избори да гласува за измамниците, дето са на руска хранилка. А те, като дойдат на власт – се случва Белене и к*р толерантност повече“.

Това е най-обикновена фалшива маска.

Искат да използват вратичките на демокрацията, за да убият нея самата.

Тя да им позволи да проповядват лъжите си, да дойдат на власт и да я убият.

Е, тоя път не им се получи. Но не се отказват. Хранилката на четирихилядниците е сладка, а България е пълна с плужеци, на които не им се работи и искат на баницата мекото – да плямпат и да пълнят главите на хората с лай*а, а путин да им плаща за „усилието“.

Още отпреди Освобождението тука е било пълно с такива. Имало ги е и по време на Съединението. Имало ги е през 1944 г., има ги и сега.