БЛС: Повече от 400 българи умират от хепатит C годишно

Всяка година над 1,1 милиона души по света умират от хепатит B и C. В България само от хепатит C губим около 412 живота годишно – това е повече от един човек дневно, заяви проф. д-р Красимир Антонов по време на дискусия, посветена на бъдещето на лечението на вирусните хепатити у нас.

Събитието бе организирано от Българското дружество по гастроентерология и сдружение "ХепАктив", с подкрепата на Български лекарски съюз (БЛС). Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая. Според председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов успехът на Втората Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити зависи изцяло от реалната ѝ реализация. Истината е, че каквото и да е разписано в настоящата и следващата програма, ако няма стремеж към изпълнение, не можем да очакваме прогрес в целта ни за елиминация на вирусните хепатити в България.“

"От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия", предупреди Силвана Лесидренска, председател на сдружението и пациент с хроничен хепатит B.

Въпреки това, доц. Кунчев изрази своето притеснение по отношение на разпространението и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се увеличили драстично.

Силвана Лесидренска допълни, че необходимо спешно отпадане на задължителната чернодробна биопсия при лечение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години“, добави още тя.

Той подчерта, че сред хронично болните преобладават хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със съпътстващи заболявания. Главният държавен здравен инспектор представи актуални данни за разпространението на вирусните хепатити в страната. Доц. Кунчев остана оптимист и отбеляза от една страна, че с досегашната програма за превенция и контрол на хепатита е направен пробив и това предопределя успеха и на Втората. Той добави, че без политическа воля и ресурс няма как програмата да бъде успешна.

"Очевидно сме неефективни за по отношение на превенцията, ранното откриване на случаите, ограничаване на неговото предаване. Ако вървим с този темп ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространение на хепатит С", допълни още той.

С наближаването на крайния срок, поставен от Световната здравна организация за елиминиране на хепатитите до 2030 г., България все още изостава сериозно в постигането на ключови цели като ранна диагностика, навременен достъп до лечение и ефективен скрининг. Участниците в дискусията бяха единодушни, че Втората Национална програма ще има ефект само ако бъде приложена с ясен план за действие, политическа воля и ангажираност от всички заинтересовани страни. В този контекст, участниците подчертаха и необходимостта от стратегически промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред предложените мерки са провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението.

"Имаме ресурсите, експертите и нужната международна рамка – липсва единствено синхронизираната воля за промяна. Надяваме се този форум да е началото на един по-интензивен и реален диалог за бъдещето на пациентите с хепатит в България“, заключи проф. д-р Красимир Антонов