Депутатите приеха на първо четене два от три законопроекта за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Приет беше законопроекта с вносител Манол Генов и група народни представители от "БСП - Обединена левица" (БСП - ОЛ), който беше гласуван със 153 гласа "за", 27 - "против" и двама - "въздържал се".
Приет бе и предлаганият от Младен Шишков и група народни представители от ГЕРБ-СДС законопроект за промени в ЗУТ, гласуван със 151 гласа "за", 12 - "против" и 29 - "въздържал се". Пленарната зала отхвърли предлагания от Божидар Божанов законопроект за промени. Той бе гласуван с 68 гласа "за", 39 - "против" и 29 - "въздържал се".
При представянето на законопроекта Шишков обясни, че става дума за документите, необходими при издаване на разрешение за строеж за т. нар. малки обекти. В доклада на комисията се посочва, че към настоящия момент за въпросните строежи законът не предвижда представяне на проектни решения и главният архитект трябва да издаде разрешение за строеж на основание заявление и документ за собственост. Посочва се още, че съгласно действащите разпоредби на Закона за устройство на територията главният архитект сам трябва да прецени вида на строителните и монтажни работи, което според вносителите на промените създава условия за разнородна и неясна практика.
В доклада се казва още, че с преходни и заключителни разпоредби на предлагания законопроект се правят и изменения в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, свързани с повишените изисквания през 2016 г. към притежаващите техническа правоспособност и упражняващи регулираната професия „архитект” и „инженер в инвестиционното проектиране”.
В доклада на комисията се посочва, че тези професии са държавно регулирани и тези, които ги упражняват, освен техническата правоспособност, трябва да притежават допълнителни знания и умения. Изтъква се, че при сега действащата правна уредба физическите лица, които имат образователно-квалификационна степен „бакалавър” след получаване на ограничена проектантска правоспособност, могат да получат пълна проектантска правоспособност. В доклада се казва, че това означава, че физическите лица, които имат образователно-квалификационна степен ”бакалавър”, след придобиване на пълна проектантска правоспособност, ще могат да предоставят пълния обем проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Според вносителите на законопроекта по този начин инженерите проектанти с образователно квалификационна степен "бакалавър", след като са упражнявали проектантската професия с притежавана ограничена проектантска правоспособност само две, или съответно четири години, ще могат да проектират обекти с много висока сложност, без да са получили достатъчно научни знания във висше учебно заведение.
Законопроектът за изменение на Закона за устройство на територията, внесен от Манол Генов и група народни представители от БСП-ОЛ, предвижда отлагане на сроковете за влизане в сила на приетите в края на 2012 г. промени в уредбата на общите устройствени планове, отнасящи се до изискването за влязъл в сила общ устройствен план като предпоставка за застрояване извън границите на урбанизираните територии.
В хода на дискусията Цветан Енчев от "ДПС - Ново начало" посочи, че от всички 264 общини 60 не са приели своите устройствени планове, предаде БТА. По думите му, това е поредното отлагане, което би се отразило негативно на реализирането на инвестиционните намерения в общините. Депутатът апелира общините, които не са изпълнили своя ангажимент по приемането на плановете, да го направят.
Законопроектът, който беше отхвърлен, с вносител Божидар Божанов от "Продължаваме промяната - Демократична България", предвиждаше дигитализация на процесите по устройствено проектиране. Вносителят Божанов заяви пред депутатите, че у нас този процес е все още е на хартия. Инвестиционните проекти се носят в кашони, бутат се в колички, каза Божанов и изтъкна, че приемането на такъв закон би облекчило значително всички участници в процеса.
)