Събитията за празника на град Мездра, който се чества на 6 май, започват с празнична литургия в храм „Св. Георги Победоносец“, съобщиха от пресцентъра на Общината. На площад „България“ ще се състои ритуал по издигане на националното знаме, знамето на община Мездра и на Европейския съюз.
Вечерта са предвидени две събития - концерт на Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен, и спектакъл „Звукът на България“ от проекта „Нови версии на златни БГ хитове“ на Deep Zone Project.В изданието „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.) е посочено, че първите данни за селището са от II-III в. от н. е., когато римляни построяват крепостта „Калето”. То е опожарявано, разрушавано, жителите му са страдали от войни и епидемии, но оцелява през всички бедствия.
През 1396 г. турските завоеватели го нарекли „мезрата” – празно и безлюдно място. Преди освобождението има между 15 и 20 къщи със „сиви покриви от тънки варовикови плочи” и 68 жители, е записано още в книгата. От 1878 г. мездречани започват да се преселват в местността Селището, като пръв тръгва кметът Данко Иванов.
Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато започва строителството на жп линия София-Роман. В продължение на четири години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. Оживлението нараства, когато през 1895 г. се открива телеграфопощенска станция, посочват още авторите на изданието „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.).
На 20 ноември 1897 г. новата жп линия се пуска в действие с водосвет, извършен от митрополит Константин, в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващия по това време в страната сръбски крал Александър, както и на министър-председателя д-р Константин Стоилов.
Сред първите туристи, желаещи да опознаят този откъснат дотогава край от родината, са Иван Вазов и Алеко Константинов.Резултатите от последното за XIX век преброяване към 31 декември 1900 г. сочат, че село Мездра се състои от 66 домакинства с 311 жители. От тях 177 са до 25 г., 139 са грамотни, а 18 са чужденци. Тази статистика показва, че Мездра влиза в ХХ-то столетие като селище с бъдеще, очертано от развиващия се железопътен и шосеен транспорт, от първите промишлени предприятия и търговски дейности, от големия брой на младите хора, намиращи поминък в тези отрасли, пише също в изданието.
Авторите на „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.). са записали, че през първата учебна година на новия век отваря врати и първото училище в дома на Илия Велин с учител Коста Иванов, а девет години по-късно и прогимназия. Първите селски читалища се откриват в Долна Кремена (1897 г.) и Типченица (1899 г.), а през 1925 г. в Мездра започва дейността си читалище „Просвета”.
В края на 20-те години от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века, започнал с надежди. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. На 31 август 1950 г. с Указ № 435 Мездра е обявена за град. Кмет по това време е Никола Ваклинов.
Ден на град Мездра се отбелязва с Решение 7 на Общинския съвет от 17 март 1992 г. в деня на църковния празник на св. вмчк Георги Победоносец, сочи справка в отдел „Справочна“ на БТА. Отбелязва се и храмов празник на църквата „Св. Георги Победоносец“, осветена на 8 май 1932 г.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)