Кузман Илиев: Ако нямаше църква, нямаше да имаме азбука, бе приятели!

Кузман Илиев е български икономически и политически анализатор. Съосновател и икономически експерт в института Brain Workshop Institute. През юли 2023 г. оглавява Съюза за стопанска инициатива. Съпредседател е на партия „България може”.

Училището” не било “Църква”?!

Наистина ли?!

Ако нямаше църква, нямаше да имаме азбука, бе приятели!

Та Светите Братя Кирил и Методий и учениците им бяха православни мисионери!

Нещо повече: нямаше да има българска нация, защото щеше да липсва обща духовна идентичност и културен код, чрез който да се изгради националното ни самосъзнание. И да се споят българите от различните етноси в едно общо държавно тяло.

Нямаше да имаме и справедливото усещане за достойното ни културно място в Европа и света, с което се гордеем днес.

Цар Борис Покръстителя дори сам стана монах и се учеше лично от Патриарха на Константинопол - Фотий - на управление, за да създаде автентично Българска империя. С автономна поместна църква и с български богослужебни книги в Средновековието, просветили впоследствие половин Европа!

Толкова силно бе убеждението на най-великия ни управник, че се нуждаем от Православие и вяра, че дори “ослепи” собствения си първороден син и наследник на трона, оказал се езичник и политически застрашил по този начин България, отнемайки на народа “духовните му очи”.

Но все пак с възможност все пак сам да се покае...

Именно в манастирите се запази и разви учебното дело в 5-вековното османско владичество. Левски и Паисий произлязоха от Църквата, за да ни има изобщо днес и да си правим шествия, хепънинги и петиции на воля!

Най-големият грях на болшевизма - и у нас, и в Русия - бе, че отне вярата на хората и ги насочи към земни месии и политици без нравствен стандарт за нищо друго, освен жажда за власт и доминация.

Това имаме днес и след 35 години либерална хегемония. Това е “наследството” на последните 80 години у нас. Харесва ли ни?

Никой няма да направи едно дете вярващо в час по Религия. Но поне ще чуе за смирение, почит към родителите, обич към ближния и надежда, че не всичко е кюфтета, схеми, измами, отмъщения, “мощни бегачки”, почивки на скъпи острови… и накрая пръст.