За тази цел средиземноморската страна се нуждае допълнително от 3,4 млрд. евро до 2050 г., което е около 0,4% от брутния вътрешен продукт за този период, посочват учените. В същото време по-малко от 30% от тези средства са планирани.
Най-голямо превантивно финансиране изискват енергийното обновяване на сградите, управлението на водните ресурси, селското стопанство, общественото здраве.
Последвайте канала на
Кипър ще претърпи загуби от над 13 млрд. евро до 2050 г., ако не бъдат предприети незабавни мерки за адаптация към климатичните промени. Финансовата цена на бездействието срещу климатичната криза е изчислена от научен екип от Кипърския институт в нов доклад за нейните икономически и социални последици.
Изменението на климата бързо се превръща в икономическа и социална криза и адаптирането на Кипър към протичащите процеси вече е спешна необходимост, изискваща незабавни инвестиции, подчертава научният екип от Кипърския институт в представения доклад.
Недостигът на финансиране за превенция заплашва да натовари държавата с много по-големи плащания в бъдеще, предупреждава Кипърският институт. Според него, ако сега не се приложат подходящи мерки за адаптиране, разходите, необходими през следващите десетилетия за реагиране на свързани с климата бедствия, ще застрашат финансовата устойчивост на Кипър.
14 април 2025 г. в 10:20 ч.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)