Диана Дамянова: Когато сложни обществени процеси се обясняват с изключително прости обяснения, то или става дума за гениалност…. или за обикновена глупост

Диана Дамянова e известен пиар анализатор у нас, която неотдавна съветваше и ППДБ по въпросите за публичния им имидж и връзките с обществеността.

Никак, ама никак не съм фен на Терзиев.

Първо, ако беше пристоен човек, знаейки /без/спорната биография на семейството си, никога не би се съгласил да бъде издиган за висок пост именно от демократичната общност, щото то тази работа е като дървено желязо.

Трето и последно,

Не съм фен на Терзиев… Поне малко да беше да се научил да артикулира идеи, ама то това е като да искаш от Петков да проговори на български език.

Но това , което прави „соевата демокрация /по Мицов/ е не само недемократично, но е и налудничаво.

Техните очаквания били излъгани! Ами че то и моите очаквания са излъгани, ама аз не съм в безпринципна коалиция с внучето на ДС, не ми е обещано да си поделим властта, като я спечелим и не аз се оказах леко извън играта, като властта беше спечелена.

Което силно демотивира потенциално гласуващите за Ваня Григорова. Когато твоят кандидат пада с три към едно, няма кво да се разхождаш до секцията…

Което не беше честно, но измислил го, направил го, успял, а успелите не се критикуват.

По този повод искам да кажа, че когато сложни обществени процеси се обясняват с изключително прости обяснения, то или става дума за гениалност…. или за обикновена глупост.

Второ, ако беше пристоен човек, нямаше да се съгласи да бъде издигнат от т.н. демократична общност по недемократичен път, т.е. като решат шефчетата /това по Ленчето/като решат на маса и и го съобщят надолу за изпълнение. Продажбата на кметския пост е едно от най-нечестните и скъпо платени /в електорален план/ действия на ръководството на ПП.

Същата тази спасяваща София групичка, която си позволява с дадената и от соята/ по Мицов/ сила да бъде последна инстанция на доброто и на злото, да наводнява със своите абсолютно нелепи кадри общината, да нравоучителства и поучава, докато през това време със силата , дадена „свише” си налага решенията, дори когато са безумни.

Така, веднъж продал своето политическо бъдеще на Терзиев /не се наемам и да мисля каква е цената на тази покупко-продажба/ , спасителят от София беше принуден да фейсне реалността. Простата реалност, че няма мнозинство за да получи обещаният му в замяна пост.