Животът си тръгна от Голямата Даниела Кънева, която остави огромни светли дири в журналистиката

in memoriam

„Специалист по индийска и японска култура, до последно тя правеше репортажи за „По света и у нас“. Наричана от колеги, близки и приятели Ди Ди Кей, тя впечатляваше всички със силата на духа, професионализма и сърдечността си”, пише bntnews.bg.

Едно от тях е с Во Нгуен Зиап, когато той дава последното си телевизионно интервю през 2004 г..Генералът, който никога не е губил битка, разказва пред нея, че в последните години среща американските си противници като приятели…

Не създаде свое семейство, но не спря да се грижи докрай за близките си от фамилията.

Тя беше ведър, добронамерен и сърдечен човек и бих искала така да бъде запомнена, което личи и от спомените на колеги, споделени за последно сбогом с голямата личност Даниела Кънева.

Преподавателката по журналистика Нихал Юзерган:

Къдринка Къдринова, журналист, сега представител в СЕМ:

„Отново голяма загуба – напусна ни легендарната Даниела Кънева... Ще занесе още светлина там, където е отлетяла...

Даниел Чипев:

„Даниела Кънева вече е мит!

Поклонението пред известната тв журналистка Даниела Кънева ще е на 27 април, неделя, от 12 ч. в "Свети Седмочисленици".

Царство й небесно на Даниела Кънева!

Поклон и респект.

Искрени съболезнования на близките й.

„Животът идва и си отива, без ние да сме негови господари”, сподели само преди две години в интервю голямата българска журналистка Даниела Кънева. Най-голямата, ако изобщо в степени може да се измерва професионализмът, ерудицията, интелигентността и добронамереността. Нейни близки днес съобщиха, че животът си е тръгнал от нея – на 87 години, преживени с достойнство и в любознателност, знание и познавателност.

Последното й интервю с Раджив Ганди стана световна новина. Тя с огромно удоволствие говореше за своето пристрастие към Изтока – близък и далечен, за престоя си в Япония, за срещите си с Индира Ганди, Раджив Ганди и Рей Чарлс, Андрей Громико, които определяше като „хора, надраснали себе си“, с които тя направи приживе запомнящи се интервюта.

Може би малцина знаят, че тя пееше много хубаво и се шегуваше, че може да работи и като певица. Също така, че е била гимнастичка, което пък й помагаше в репортерската надпревара. А слуховете, че е имала вълнуваща любовна история с Рей Чарлс нито бяха потвърдени, нито опровергани…

„ Сбогом, неповторима Диди! Една звезда отлетя към звездите... Да ти е светло горе! "Животът идва и си отива, без ние да сме негови господари – разсъждава Даниела и признава, че съдбата й е отредила изключително интересна кариера, за която не се е сражавала. – Всяко интервю нося в себе си....Аз вярвам във вечното съществуване на човешкия дух. Не всичко е свързано с тялото. То е най-несъществената част от това, което сме. Англичаните казват: “Не ми пука как изглежда лицето ми, защото аз съм зад него.“ Вярвам в безкрайната необходимост от човешката обич. Това е първото ни призвание на света. Човек не бива да мрази. Нито Християнството, нито Коранът, нито будизмът учи на това...“.

Изтокът стана по-близък до нас благодарение най-вече на нейните репортажи и интервюта. Благоговеех пред професионализма ѝ, още докато бях студентка. Запознах се с нея доста по-късно – през 2010 г., когато издателство „Кибеа“ публикува на български книгата на испанския журналист, писател и пътешественик Франсиско Лопес Сейване „Нещата, които научих от Изтока“. Аз я преведох от испански. Премиерата на книгата бе в Институт „Сервантес“ в София и Даниела Кънева бе поканена да я представи. И, разбира се, бе блестяща. Но и безкрайно уважителна към автора – така, че да изостри вниманието на публиката именно към него и книгата му. Бяхме заедно и на една приятелска вечеря с издателството и Сейване. Даниела можеше и сама да разказва безкрайни истории за Изтока, но с голям интерес слушаше испанския гост и питаше за детайли от приключенията му. Заинтригува се и от моя път между испаноезичния свят и Виетнам. Това е големият журналист – държи да чуе другите, да научи повече, а не да изтъква себе си. Но тя нямаше и как да скрие високата си класа – проличаваше във всяка нейна реплика, преплела и тънкото ѝ чувство за хумор, и дълбочината на познанията и преживяванията ѝ. Изключителна!... Огромна празнина оставя... Дълбок поклон!

Тя предпочиташе да пише репортажи вместо да опише легендарния си живот, защото не гледаше към себе си, а към другите. Последно се чухме на имения ни ден през декември. Тя ме потърси. Без да знае какво ми се случваше (не й и казах), беше усетила, че трябва да ми се обади и да ми дари от своята мъдрост...”.