Договорите с Америка вече не струват и хартията, на която са написани

Доналд Тръмп нали уж беше обещал (смело обещание, арогантно, с вкус на пропаганден лозунг): „Изберете ме и ще спра войната в Украйна за 24 часа“…?

И какво се случи?

Напуска масата за преговори; сърдит, тропкащ с краче, че Зеленски не се съгласил да подари на кремълския касапин части от държавата си и народа си, та да може да спре войната и Оранжевото леке да се надуе като пуяк и да вика, че заслужава Нобелова награда за мир.

Да, Оранжевото леке още не може да преживее, че Обама има Нобелова награда за мир, а той – не.

…

Разбира се, това да спре войната не е истински план. Никога не е бил. Това беше реплика за тълпата на митинга, захаросано обещание за американците, които идея си нямат от сложността на външната политика (тоест, МАГАтите… те идея си нямат от толкова много неща, горките…). Но сега, когато отново е в Овалния кабинет, играта вече не е същата. А светът гледа. И Оранжевото леке се ядосва, че се излага публично. И че не му се получават нещата, както си ги е планирал.

„Великият търговец на сделки“ дори не може да остане на масата за преговори.

Тази седмица администрацията на Тръмп – начело с вицепрезидента Джей Ди Ванс – обяви, че е готова да оттегли американските усилия за посредничество между Украйна и Русия.

Точно така: същият човек, който твърдеше, че може да донесе мир за 24 часа, сега си тръгва. Сигурно някой не му е благодарил достатъчно…

Политическият еквивалент на дете, което събаря шахматната дъска, защото губи. Макар че в неговия случай да говорим точно за шах е малко не на място… За него е опасно – може да глътне някоя фигура. По-скоро шашки.

Тръмп излъга, че може да спре войната за 24 часа.

Джей Ди Ванс излъга, че са представили „справедливо предложение“ – което, забележете, така и не показаха. Само се носят „информации“ от запознати и вътрешни източници.

Сега лъжат, че се оттеглят, защото Украйна не била „съдействала“.

Истината е болезнено очевидна: нямат никакъв план. Никога не са имали. Те не са държавници. Не са миротворци. Не са дори аматьори с добри намерения. Те са инфантилни актьори, погълнати от собственото си его, които тропат с крак, щом някой се осмели да защити себе си.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски не е избран, за да благодари на американски авторитарни палячовци, които си играят на бог с границите на страната му. Той е президент на нация във война, защитаващ суверенитет срещу ядрена диктатура.

И точно това ги дразни най-много.

Джей Ди Ванс – със самодоволния тон на заместник-директор в провинциално училище – заяви, че Украйна трябва да е „по-благодарна“ към Съединените щати. Причината? Америка вече била „направила достатъчно“. Помните ли? Не беше отдавана.

А хората на Тръмп вече подготвят почвата за най-опасния ход: да признаят Крим за руска територия – директен удар по украинския суверенитет и абсолютна плюнка по Будапещенския меморандум от 1994 г.

За Русия досега се знаеше: „Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан“. Казал го е Бисмарк, знае го целият свят.

Будапещенският меморандум: обещание, върху което първо Русия, а сега и САЩ се изплюха. През 1994 г. САЩ, Великобритания и Русия подписват дипломатическо споразумение с Украйна. Същността?

Украйна се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за сигурност.

Включително свещеното обещание: нейните граници ще бъдат уважавани.

Превъртаме до 2025 г. и САЩ под ръководството на Тръмп се готвят да възнаградят агресора, да валидизират инвазията и да захвърлят подписаното обещание.

Какво послание изпраща това?

Към Украйна: Бяхте глупави, че ни се доверихте.

Към Русия: Продължавайте, вие печелите.

Към света: Американските договори важат само до следващия популист в Белия дом.

Да не се лъжем за приоритетите на Тръмп. Той не иска мир. Иска внушение за сила. Той не иска компромис. Иска златни кадри с неговата мутра за в новините. Той не иска да реши сложни проблеми. Иска да изглежда твърд, докато обвинява останалите за провалите си.

Затова администрацията му напуска преговорите: защото Украйна посмя да се държи като равна, не като подчинена. Защото Зеленски не се поклони.

И не забравяйте: Тръмп май е хвалил Путин повече пъти, отколкото е хвалил американската армия…

САЩ вече се държат като „малкия приятел“ на Русия. Това е днешната реалност. Държавата, която водеше света в защита на демокрацията, сега говори все едно написано от Кремъл; все едно нашите 4-хилядници са се намърдали в Белия дом.

А Ванс никога не е носел предложение за мир. Това стана ясно. Носил е ултиматум към Украйна – да изостави териториите и народа си, че да може Оранжевото леке да протегне мазни пръстчета към Нобеловата награда за мир, с която да се фука.

Явно прокарването на руската пропаганда прави Америка Great again.

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.