Ето какво реши правителството днес

Правителството прие доклада за изпълнението към 31 март на Плана за действие за 2025 година с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2025 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 31 март 2025 година. От общо 100 мерки със срок за изпълнение до 31 март, са изпълнени 36 мерки. Неизпълнените мерки са 64. Процентът неизпълнени в срок мерки е 64 %.

42 от неизпълнените мерки са законопроекти, от които 16 са внесени за разглеждане в 51-то Народно събрание.

В Плана за действие за 2025 г. са включени 45 мерки, свързани с образувани процедури за нарушение по чл. 258 и чл. 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 52 процедури.

В Приложение № 2 към доклада са посочени 27 ненотифицирани директиви на Европейския съюз в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец май 2025 г., като 16 от тях са били със срок на въвеждане 30 ноември 2024 г. и ще бъдат включени в т.нар. Табло на Вътрешния пазар и конкурентоспособността (Single Market and Competitiveness Scoreboard), издание май 2025 г. Предвид това дефицитът за България ще бъде 1.6 % при въвеждане на директивите в областта на вътрешния пазар при среден за ЕС 0,8 %.

През 2025 г. продължава осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Плана за действие за 2025 г.

Министерският съвет прие решение за закриване на почетното консулство на Република България в Грац, Република Австрия, с консулски окръг, обхващащ територията на федерална провинция Щирия, и за освобождаване на почетния консул д-р Гюнтер Енцингер, по негово желание поради лични причини.

Министерството на външните работи изразява благодарност за работата на д-р Гюнтер Енцингер като почетен консул на Република България в Грац, Република Австрия.

Министерският съвет прие Постановление за допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г.

Съгласно Постановлението до 31 декември 2025 г. за издаване на лична карта, на разрешение за пребиваване на продължително или постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който не е упражнил правото си на свободно придвижване, с отбелязване; член на семейство, на разрешение за пребиваване на продължително или постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС с отбелязване бенефициент, съгласно чл. 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕОt;карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза на продължително или постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и който е упражнил правото си на свободно придвижване и на Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на чужденец, получил право на пребиваване на основание чл. 24м или 25 от Закона за чужденците в Република България ще се събира такса в размер на 18 лв., а за издаване на лична карта на лица от 14- до 18-годишвна възраст - в размер на 13 лв.

Министерският съвет одобри Александър Корнезов за кандидат на България за съдия в Съда на ЕС

Министерският съвет одобри Александър Корнезов за кандидат на Република България за съдия в Съда на Европейския съюз (СЕС). Решението беше взето на заседанието днес по предложение на двама министри - министъра на външните работи Георг Георгиев и министъра на правосъдието Георги Георгиев.

По силата на чл. 253, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на всеки три години се извършва частична подмяна на съдиите и генералните адвокати на СЕС. Мандатите на тринадесет съдии, сред които и българският съдия Александър Арабаджиев, и на петима генерални адвокати изтекоха на 6 октомври 2024 г. В тази връзка Председателството на Съвета на ЕС прикани държавите членки да излъчат своите кандидатури за свободните длъжности на съдии и генерални адвокати.

Съдиите и генералните адвокати се избират измежду личности, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на всички условия, изисквани в съответните държави за заемане на най-висшите съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки за срок от шест години след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват съответните функции.

Одобреният кандидат Александър Корнезов в момента е съдия в Общия съд на ЕС. Той е роден през 1978 г., завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. и магистратура по европейско право в Колежа на Европа (Брюж). Бил е адвокат в Брюкселската адвокатска колегия, преподавал е процесуално право на Европейския съюз в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и в СУ „Св. Климент Охридски“, доцент е по право на Европейския съюз и по международно частно право в Българската академия на науките (БАН). От 2007 г. до 2016 г. е съдебен помощник в СЕС.

От 13 април до 31 август 2016 г. Александър Корнезов е съдия в Съда на публичната служба, а след това съдия в Общия съд на ЕС. От 2019 г. е и председател на състав в Общия съд.

Министерския съвет прие Решение, с което одобри проект на Нота за присъединяване на Министерството на националната отбрана на Румъния към Техническо споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република относно мерките по усилена бдителност на НАТО (eVА) в България и предоставянето на поддръжка от страната-домакин (HNS) и други отговорности.

С горепосочената Нота Министерството на националната отбрана на Румъния изразява съгласието си да спазва разпоредбите на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република относно изпълнението на усилените мерки за бдителност на НАТО (eVА) в България като допринасящи страни (CNs) за осигуряване на поддръжка от страната домакин и други отговорности.

С цитираното Решение на Министерския съвет Република България потвърждава поетите ангажименти за оказване на поддръжка от страната домакин на сили на НАТО, участващи в изпълнението на мерките за усилена бдителност на НАТО (eVА) в България.

Правителството одобри промени в Списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса

Министерският съвет прие решение за одобряване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, и отмени действащия към момента списък, приет с Решение № 680 на МС от 2022 г. Промяната е по изискване в Закона за пътищата, съгласно който списъкът на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса или тол такса, се приема с решение на Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“. С решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ се приема и списък на тол сегментите, включени в обхвата на платената пътна мрежа, който се публикува на интернет страницата на Агенцията.

По този начин ще се осигури по-голяма гъвкавост и бързина при констатирани несъответствия от ползвателите и своевременното им отразяване за целите на тол таксуването. Това значително ще облекчи и взаимодействието между задължените лица и АПИ, която събира таксите, защото списъкът на платените републикански пътища ще е публичен в сайта на Агенцията. Така ще се избягват всякакви съмнения по отношение на прозрачността на процедурата. Ще се съдържа актуализирана информация за автомагистралите, пътищата първи и втори клас, номер, име и наименование на пътя, както и местоположение по области. След приемане на новия списък, ще бъдат предприети действия и за публикуване на тол сегментите, включени в обхвата на платената пътна мрежа на интернет страницата на АПИ. Приемането на Списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса, няма да доведе до изменение на обхвата на платената пътна мрежа.

Правителството промени статута на два поземлени имота в гр. Бургас, управлявани от Агенция „Митници“, от частна държавна на публична държавна собственост. Имотите осигуряват материално-техническа база за изпълнение на функциите и дейностите на митническата администрация, като обезпечават дейността на Териториална дирекция „Митница - Бургас“ към Агенцията.

Със 190 млн. лв. е увеличен бюджетът на програмата за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти за електроенергия

Министерският съвет увеличи със 190 млн. лв. бюджета на програмата за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия, която действа от 1 юли 2024 г. до 31 март 2025 г. Така вместо предвидените до момента 989 млн. лв., за компенсации ще бъдат изплатени 1.179 млрд. лв. Измененията се налагат заради повишено потребление на

електроенергия през зимните месеци, съчетано с по-високи цени спрямо прогнозираните в началото на м. януари.

Припомняме, че компенсациите покриват изцяло разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред на Българската независима енергийна борса за съответния месец и определената базова цена от 180 лв/мвтч. Програмата се финансира със средства от фонда „Сигурност на електроенергийната система.

Компенсациите ще се изплащат до 30 юни 2025 г.

„ЙОТОВ СТОУН“ ЕАД ще добива варовици от находище „Големия връх“

„ЙОТОВ СТОУН ЕАД, гр. Мездра, ще добива скалнооблицовъчни материали - варовици, от находище „Големия връх. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер.

Находище „Големия връх е разположено в разположено в землищата на с. Върбешница и с. Горна Кремена, община Мездра, област Враца. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ЙОТОВ СТОУН ЕАД ще вложи над 440 000 лева за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 3.7 млн. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Мездра.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „ЙОТОВ СТОУН ЕАД.

Правителството прие постановление за условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в изпълнение на инвестиция „Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В него се предвижда хората с увреждания, на които са издадени

експертни препоръки за подкрепа, сами да избират търговец, който да им достави високотехнологичното помощно средство. Те ще могат да направят своя избор от Списък с доставчици, в който ще бъдат включени всички търговци, отговарящи на нормативните критерии.

Предвидено е да се сключва тристранно споразумение между човека с увреждания, доставчика и министъра на труда и социалната политика, в което ще се уреждат правата и задълженията на всяка от страните. По този начин ще бъде постигната пълна прозрачност на процеса по предоставяне на помощните средства и ще се зачете волята и личния избор на хората с увреждания.

С регламентирането на процедурите се създават необходимите условия за осигуряването на достъпност и мобилност за хората с увреждания, които са ключови за удовлетворяване на техните потребности, пълноценното им социално включване и водене на независим живот.

Постановлението ще гарантира предоставяне на високотехнологичните помощни средства при съобразяване с одобрения финансов ресурс на инвестицията. Изпълнението му ще допринесе за реализирането на поетите национални ангажименти в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Уреждат се такси за предоставяне на услуги от регистъра по несъстоятелност

Правителството прие Постановление за допълнение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

Подзаконовият акт е резултат от изпълнение на един от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост във връзка с последните промени в Търговския закон (ТЗ) през септември м.г. С тях беше усъвършенствана уредбата във връзка със създаване на публичен регистър по несъстоятелност при Министерството на правосъдието, в който се вписват и обявяват актовете в производството по несъстоятелност.

Измененията и допълненията на ТЗ предвиждат министърът на правосъдието да издаде Наредба за условията и реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра по несъстоятелност. Достъпът до вписаните обстоятелства и обявените актове в него е безплатен. Такса е предвидена за предоставяне на следните административни услуги: вписване и обявяване на актове; издаване на удостоверение; извършване на писмена справка; издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него. Най- високата такса от 26 лв., е за вписване и обявяване на актове, а най-ниската - 11 лв., е за издаване на удостоверение, когато заявлението е подадено и удостоверението е получено по електронен път.

Шест гимназии запазват статута си на училища с национално значение

Правителството реши шест професионални гимназии да запазят статута си на училища с национално значение.

Училищата с национално значение са в 5 области - Ловеч, Пазарджик, Стара Загора, Разград и София-област. Това са Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. Д-р Димитър Димов“ в Ловеч, Националната професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване Сава Младенов; в Тетевен, Националната професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ във Велинград, Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ в Стара Загора, Националната професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“ в Разград и Националната професионална гимназия по компютърни системи към Техническия университет - София.

Преди 4 години тези училища бяха обявени за национални, защото отговарят на изискванията да обучават ученици от други области на страната, несъседни на тази, в която е училището. Анализът на данните за учениците от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование позволява този статут да бъде запазен и занапред.

Министерският съвет предлага акад. Чавдар Руменин да бъде награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие за неговите особено значими заслуги в областта на науката и технологиите и по повод 75-годишнината му.

От 1975 г. до днес той работи в БАН и активно участва в организацията на научните изследвания в страната. Под негово ръководство Институтът по роботика се превръща в изключително съвременен и високотехнологичен, чиято мисия и приоритети са хипертехнологиите на 21 век. Организирал е и е изградил с помощта на проекти 9 модерни лаборатории в Института и ТУ - Габрово за целите на сензориката, роботиката и магнитните измервания.

Автор е на три монографични труда, отпечатани от световно известните издателства Elsevier, Springer и William Andrew и има над 400 публикации в престижни списания и издания, включително в „Science“. Един от най- цитираните български учени инженери с над 19 000 позовавания на неговите трудове, като над 90% от тях са в чуждестранни списания и издания.

Акад. Руменин има над 300 изобретения. Участва в международния екип от изследователи и инженери в ЦЕРН, разработили апаратурата, доказваща съществуването на Х-бозона, масивна скаларна елементарна частица, донесла Нобеловата награда на видните учени П. Хигс и Ф. Енглерт за 2012 г. Името му е вписано в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“. Носител е на наградата „Питагор“ през 2012 г., а през 2019 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен за забележителни постижения в науката и технологиите.

Одобрена е наредба съобразно европейската Директива (ЕС) 2024/1438

Министерският съвет одобри Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. С документа се въвеждат новите изисквания на Европейския съюз, приети с Директива (ЕС) 2024/1438, и се актуализира действащата нормативна уредба.

Целта на наредбата е определяне на ясни изисквания и критерии към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. Нормативният акт няма да се прилага за изброените продукти, предназначени за влагане при производството на фини печива, сладкарски изделия, бисквити и други.

С Постановлението за приемане на наредбата се изменят и Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, Наредбата за хранителните добавки, Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните. Целта на промените е привеждането на националната уредба в съответствие с правото на Европейския съюз, както и усъвършенстване на регулациите в съответните сектори. Основен акцент е поставен върху гарантиране на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите, както и върху ограничаване на заблуждаващи практики на пазара. Прилагането ще улесни и подобри извършването на официалния контрол при производството и предлагането на тези продукти на пазара.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 27 март 2025 г. в Брюксел. Министрите обмениха мнения относно екологичното измерение на Пакта за чиста промишленост - новата всеобхватна стратегия за растеж, предвиждаща стимули за декарбонизация на индустрията. Общо беше разбирането, че Европейският съюз трябва да се позиционира като привлекателен център за производство, насърчаващ чисти технологии и кръгови бизнес модели. България оцени положително инициативата, отчитайки нуждата от спешни мерки за засилване на националната и европейска конкурентоспособност, при същевременно запазване на екологичните приоритети. Сред най-големите предизвикателства страната ни открои финансирането, като изтъкна, че разширяването на финансовите механизми и достъпността им за всички сектори и оператори ще ускори разгръщането на чистите и иновативни технологии.

Заседанието продължи с дискусия относно глобалните политики в областта на околната среда, в рамките на която България оцени високо ролята на Програмата на ООН за околната среда и подкрепи засилването на многостранното сътрудничество. В хода на дискусията бяха изразени очаквания за успешното финализиране на международните преговори по новия правнообвързващ инструмент относно замърсяването с пластмаси, включително в морската среда.

Министрите обсъдиха и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ). България подчерта, че следва да се разгледат възможностите за подпомагане на прехода в секторите, обхванати от МКВЕГ и Европейската система за търговия с емисии, в т.ч. запазване на безплатното разпределение на квоти максимално дълго или поне изравняване на условията за справедлива конкуренция между европейските и световните производители.

Министерският съвет одобри резултатите и взетите решения на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 24 март 2025 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Съветът проведе политически дебат по Съобщението на Комисията „Визия за селското стопанство и храните - Съвместно оформяне на привлекателен земеделски и хранително-вкусов сектор за бъдещите поколения“. Дискусията бе структурирана въз основа на въпроси, формулирани от Председателството.

Като цяло държавите членки приветстваха Визията и по-специално нейния акцент върху селското стопанство като стратегически сектор и значението на насърчаването му за кариерен избор за бъдещите поколения.

Съветът също така оцени положително акцента върху конкурентоспособността и върху осигуряването на достойни и справедливи доходи за земеделските производители.

По време на дискусията министрите подчертаха необходимостта Общата селскостопанска политика (ОСП) да има подходящ и отделен бюджет, базиран на два стълба, като се фокусираха и върху значението на продължаващата подкрепа за селските райони. Някои делегации, сред които и Република България, подчертаха необходимостта от постигане на пълна външна конвергенция на директните плащания. Част от делегациите наблегнаха върху важността на избягването на нелоялна конкуренция в контекста на международната търговия и борбата с нелоялните търговски практики. Бяха обменени и идеи за възможни нови източници на доходи за земеделските производители, включително и произтичащи от биоикономиката. Същевременно много министри подчертаха необходимостта ОСП да гарантира основния доход за земеделските стопани.

Министерският съвет прие постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. в срока, определен в Закона за публичните финанси - до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.

С постановлението се определят конкретни задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети. Утвърждават се и показателите по отделните бюджетни програми по

бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет (с изключение на самостоятелните бюджети на Народното събрание и съдебната власт), в рамките на утвърдените им разходи по области на политики/функционални области и бюджетни програми.

Процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., които се регламентират в постановлението, подпомагат създаването на добра организация и осигуряването на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет. Постановлението за изпълнението на държавния бюджет съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет.

Министерският съвет одобри проект на ЗИД на НК срещу изтезанията на животни и садизма като бизнес

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), с който се завишават санкциите за изтезания на животни и се създават нови, по-тежко наказуеми състави на престъплението - когато стореното е заснето с цел разпространение или от две и повече лица. Когато престъплението е с користна цел, в изпълнение на решение на организираната престъпност или представлява опасен рецидив се предлага наказанието вече да е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години затвор и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. Това е наказателноправният отговор на „садизма като бизнес“.

Съгласно закона от 2011 г. насам, изтезание на животно е налице тогава, когато бъде проявена жестокост към гръбначно животно, с което му бъдат причинени противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане (чл. 3256 НК).

През 2023 г. санкциите за изтезание на животни бяха завишени, но явно нямат необходимия и достатъчен възпиращ ефект - напротив, практиката на правоприлагащите органи показва, че подобни деяния дори ескалират и станалите известни случаи на измъчване на животни, съпроводени със садизъм, налагат незабавна институционална реакция.

Освен новите състави, одобреният законопроект предвижда също завишаване на максималния срок на наказанието лишаване от свобода по основния състав на престъплението - от четири на пет години. Въвежда се и санкция „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, ако извършителите на престъпленията са ветеринарни лекари или други лица, ангажирани с отглеждането и грижата за животни.

Предлаганите мерки са израз на решителността да се противодейства на подобни прояви, които скандализират обществото и са израз на трайно и пълно незачитане на обществените порядки и чувство за безнаказаност и непредизвикана жестокост.

Наред с това, за да се улесни разкриването и доказването на подобни деяния, се предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства, които ще позволят органите на досъдебното производство да могат да използват специални разузнавателни средства.

Тъй като престъпният бизнес с животни би могъл да облагодетелства и юридически лица, извършването на престъпление по чл. 325а и чл. 3256 НК става основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност по реда на Закона за административните нарушения и наказания.