Двата реактора за АЕЦ „Белене“ няма да бъдат продавани, обяви на брифинг вицепремиерът Атанас Зафиров.
През 2023 г. започнаха преговори за закупуване на два руски реактора, първоначално предназначени за недовършената АЕЦ "Белене" в България. Предвидената покупка имаше плаваща цена от най-малко 600 милиона евро.
Решението е взето общо от управляващата коалиция, включително с одобрението на Бойко Борисов. "Те са част от енергийната сигурност и икономическата ни независимост. Ядрената енергия е стабилна, евтина и предвидима. Имаме площадка и кадри, за да я произвеждаме. Продажбата щепе да бъде тежка грешка", заяви Зафиров.
През януари украинският парламент разреши закупуването на два руски ядрени реактора, с които да се разшири АЕЦ "Хмелницки".През февруари Върховната Рада на Украйна одобри разширението на Хмелницката АЕЦ с двата реактора ВВЕР-1000 руско производство, които бяха предназначени за АЕЦ "Белене". Решението беше взето във вторник с 261 гласа "за", 39 "против" и 4 "въздържали се".Според предварителни оценки Киев щеше похарчи до 1 млрд. долара за модернизацията на Хмелницката АЕЦ, включително и за двата реактора. Българският парламент даде съгласие за сделката с Киев при цена над 600 млн. долара.
"Всички партии от лявата коалиция категорично заставаме зад усилията на правителството да върне нормалността в държавата и да спре политическата вакханалия. Вотът на недоверие утре е не само атака срещу правителството, а целенасочен опит да се върне хаоса. 100 дни са малко за големи думи, но достатъчни, за да се види посоката, в която вървим", коментира още той.
"Атакува се процесът на нормализация. Видно е, че опозицията предлага единствено и само срив – без план, без визия, без отговорност, без алтернатива. С една-единствена цел – да спре възстановяването на държавността. Това е удар и по стратегическия курс на България. Стои ясен стремеж да бъдем отклонени от европейския си път, за да се върне страната в една периферия, в която се намирахме дълго време", каза още Зафиров.
Преди няколко дни правителството оцеля след първия вот на недоверие срещу него. Той беше внесен от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът беше системен провал на кабинета във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.