Кой маскари подло и умишлено Евгени Минчев!?

В книгата на книгите пише: „…. Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“/Йоан 8/. Това е един от най-често цитираните текстове от Библията.

Жалко е, че не всички родители възпитават децата си в етичните норми, които проповядва тази вечна книга.

Жалко е, че един такъв невъзпитан и злонамерен човек реши да омаскари друг, който е изпаднал в трудна ситуация.

Ако постановката срещу Евгени Минчев има политико-търговски характер, положението е още по-зле. Все пак неговите политически възгледи са ясни и съвсем откровено афиширани, той не се снишава, нито се крие като мишок из дупките.

Жал ми е за ниЗ/С/кото поведение на снимкаджията, който реши да спечели малко съмнителна известност като снима един изпаднал в беда известен човек.

По-късно прочетох книгата му за Емил Димитров и много му стихове. А още по-късно видях и картините му.

А кой точно е снимкаджията, който умишлено го злепостави? Нямам никаква представа нито кой е този човек, нито с какво се занимава, а и не искам да знам, нито да го познавам.

Впрочем, разни бездарни клакьори приживе са снимали и Хемингуей, и Пикасо, и кого ли не от великите, водени от злоба и завист.

Евгени Минчев е добронамерен и позитивен човек, благороден по дух, който е самоизградил се като е тръгнал от най-ниското социално стъпало и е стигнал там, където е днес.

А снимкаджията, който го засне паднал, не е всичко това.

Странен е апетитът на определени кръгове в обществото ни към низ/с/ките постъпки на недобронамерени хора. Такива подлярски омаскариха Евгени Минчев като заснеха провокативно видео, в което той е в безпомощно състояние, но не убива, не предизвиква катастрофи, не краде обществени средства. Защо и кой умишлено му причинява това?!

Запознаха ме случайно с Евгени Минчев преди години в едно вече несъществуващо кафене в Пазарджик и тогава бе единствения път, когато за минути съм общувала с него. Не го познавам и бързам да уточня това за сеирджиите и троловете, ангажирани с омаскаряването му. Впечатлението ми от кратката ни среща тогава е за мил, възпитан човек, който държи на своята индивидуалност, но зачита и чуждата и не навлиза в личното пространство на другите.