Съдът не вярва, че Алексей Петров е имал "добро име" в обществото

Затова съдът намали драстично обезщетението за неимуществени вреди, което прокуратурата е осъдена да плати на вдовицата и дъщерята на Петров, показа проверка на "Лекс".

Според магистратите делото е приключило в разумен срок за две години и присъденото от СГС обезщетение от 50 000 лева е завишено не само спрямо конкретните обстоятелства, а и съобразно съдебната практика в аналогични случаи.

Така САС осъжда прокуратурата да плати на вдовицата и на дъщерята на Петров по 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и по 12 000 лева за имуществени вреди от направени разноски за адвокат.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Софийският апелативен съд (САС) не повярва на твърденията, че убитият преди две години Алексей Петров е бил обществено значима личност и преподавател с добро име в обществото, а близките му не са успели да ги докажат.

Алексей Петров заведе делото срещу прокуратурата няколко месеца преди да бъде застрелян през 2023, а след това то беше продължено от вдовицата и дъщеря му. Миналата година Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да им изплати обезщетение от общо 50 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение и още 24 000 лева за адвокатски разноски, които Петров е направил по време на процеса.

В решението на апелативните съдии Светлин Михайлов (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Цветомира Дачева се казва, че липсват каквито и да е доказателства за социалния и професионален статус на Алексей Петров, който според твърденията в исковата молба е "бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г.".

Съдът отбелязва, че са представени само медийни публикации, в които обаче няма доказателства за съответното образование и квалификация на Петров, както и за обществено признание. САС казва, че в статиите е отразено само, че е бил обвиняем в делото "Октопод", със съдия-докладчик Румяна Ченалова, чието уволнение е станало причина делото да започне отначало и че Петров ще бъде съден и за пране на пари. След това в решението се посочва, че в медиите е разказано развитието на делото, включително и оправдаването на подсъдимите, като не можело да се каже, че в отразяването е накърнен престижът на Петров. Напротив, съдът подчертава, че публикациите насочвали читателите към съмнение, че прокуратурата е действала обективно относно стореното от Петров.

"Като цяло медийното отразяване на процеса не съдържа факти, които могат да се тълкуват в ущърб на подсъдимия, т.е., че са му нанесени допълнителни вреди за обществено уронване на доброто му име, ако то е било такова - доколкото липсват обективни данни и доказателства, нито доказват твърденията, че е бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г. - все качествата, които ако са доказани, насочват към вреди на правния субект, потърсил обезщетение за уронване на престиж", пише САС.

В него апелативните съдии изрично подчертават, че при преценката си за справедливия размер на обезщетението изхождат от обективни факти, "а не от слухове или медийно създадени образи", след което добавят, че по делото такива обективни факти за професионалната дейност и обществената значимост на Петров не са събрани.

Показания по делото беше дал и адвокат Лъчезар Таков, който разказва, че го познава от 1989 г., когато започнал работа като юрисконсулт в отряда на баретите, а Петров бил началник на група. Таков свидетелства, че делото се отразило много лошо на преподавателската дейност на Петров, защото се притеснявал от студентите, след като му били повдигнати обвиненията. Освен това адвокатът разказал за близост на Петров с ректора на УНСС. САС обаче намира показанията му в тази част за недостоверни, тъй като в по-голямата си част били споделени разкази на самия Петров. Съдът отбелязва обаче, че близостта с ректор не е свидетелство за преподавателска дейност или придобит ценз.

"Преподаването в университет е свързано с формални изисквания, каквито не са представени и съответно не са доказани в настоящото производство. Доказването на преподавателска дейност се осъществява с писмени доказателства, от една страна за наличието на ценз, от друга страна, с писмен договор между преподавателя и съответния университет", пише съдът и добавя, че няма никакви данни Петров да е преподавал легално в университет, а още по-малко имало такива за негова научна дейност в определена дисциплина, научна степен, брой часове и др.

"Безспорно е засегнато по негативен начин името на подсъдимия, но поради липсата на доказателства, че Алексей Петров е имал качествата, изброени в исковата молба, които не са признати от съда като ненуждаещи се от доказване, не може да се изведе извод да висок интензитет на настъпилите вреди", мотивира се САС.

"Необосновани са мотивите в обжалваното решение в частта, в която приема, че ищецът е преподавател в два университета и е известна личност. Известността винаги е свързана с конкретни факти, които подлежат на доказване, а както бе отбелязано по-горе, преподаването в университет не се предполага, а се доказва", пише САС и решава, че справедливото обезщетение в случая е 20 000 лева. Съдът прие за доказан иска за 24 000 лева за имуществени вреди, колкото Петров е платил на адвокатите си.