Хроничното недофинансиране на армията няма да се компенсира дори при разходи до 2,5% от БВП в периода 2026 - 2032 г.

В програмата са посочени 13 приоритетни направления.През 2024 г. продължи работата за придобиването на 198 бойни и спомагателни машини, като 183 от тях са от фамилията „Страйкър“, със срок за изпълнение до края на 2028 г. 

В програмата е записано, че продължава работата по подготовка на Меморандум за разбирателство за придобиване на кораби минни ловци от Кралство Белгия и Кралство Нидерландия за нуждите на българските Военноморски сили. 

Хроничното недофинансиране на Българската армия в последните 30 години няма да може да се компенсира дори при разходи за отбрана в периода 2026-2032 г., нарастващи до 2,5 % от Брутния вътрешен продукт (БВП), а финансовите средства за капиталови разходи няма да са достатъчни за цялостна модернизация на Въоръжените сили. Това се посочва в Доклада за изпълнение на програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г.

Документът е публикуван на сайта на Министерския съвет.През този период по-голямата част от намиращото се на въоръжение остаряло оборудване от времената на Варшавския договор, в т.ч. бойни самолети и зенитно-ракетни комплекси, вече е негодно за експлоатация поради изтичане на ресурса, липса на резервни части и невъзможност за поддръжка, пише в доклада. Към момента не e възможно да се реализират заложените в Програмата възможности за модернизация и превъоръжаване на формированията извън приоритетните инвестиционни проекти чрез пренасочването на оперативно съвместимо въоръжение и техника от модернизиращите се формирования (при наличие), използване на допълнителен или свободен финансов ресурс (при наличие), на механизмите на стратегическото партньорство със САЩ и/или други съюзници и партньори.

Началото на доставките е предвидено за третото тримесечие на 2025 г., а краят им - за първото тримесечие на 2028 година. Основното количество от бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 и 2027 г., с темп на доставките от десет машини на месец, се посочва в доклада. 

За придобиването на брегови противокорабни комплекси е записано, че проектът беше иницииран като резултат от приоритизацията, която изведе на преден план необходимостта от неговата ускорена реализация. Беше направен анализ на получена информация от компании производители относно възможностите за придобиване на предлаганите от тях комплекси, ракети и оборудване. На базата на анализа и предвид оперативните изисквания, беше взето решение за изпращане на писмо-заявка до САЩ за предоставяне на оферта и проект на договор за придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси NSM по програмата на САЩ за FMS (чуждестранни военни продажби), след което ще бъде взето окончателно решение за реализацията на проекта.

Министерството на отбраната обсъди възможността за съвместно придобиване на 155-мм САУ „CAESAR“ на френската компания KNDS France, при която Генералната дирекция по въоръженията (DGA) на Министерство на въоръжените сили на Френската република ще изпълнява ролята на отговорна структура по договарянето. В проведените до момента работни срещи с френската страна бяха дискутирани обхватът на въоръженията, оборудването и услугите, които могат да се придобият за нуждите на Сухопътните войски. В проекта участват още Естония, Португалия, Словения и Хърватия. 

Подписано беше допълнително споразумение между Министерството на отбраната на България и DGA за присъединяването ни към Рамково споразумение за съвместно придобиване на 155-мм САУ CAESAR. Споразумението има необвързващ характер, а решението по този подход ще бъде взето след получаване на техническо и финансово предложение от DGA или ще се търси друг правно допустим способ.

Предвид ограничените количества въоръжение и техника, които Министерството на отбраната придобива, няма промяна и във фокуса на усилията на ведомството по отношение на проектите за индустриално сътрудничество, свързани с това придобиване, а именно - вместо към съвместно производство, към създаване на национални способности по поддръжка на придобиваното военно оборудване. Няма промяна в причините, посочени в програмата, които правят този подход най-целесъобразен. 

Изпълнението на проекти за индустриално сътрудничество изисква засилено взаимодействие между множество държавни институции, компаниите от отбранителния сектор, научно-изследователски и образователни организации, което не винаги е на необходимото ниво.