Радев: Инвестиции в областта на ИИ изискват общи действия от институциите, научните звена и бизнеса

Позиционирането на България като перспективна дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект изисква общи действия от институциите, научните звена и бизнеса.

Това заяви държавният глава Румен Радев на провелата се днес по негова инициатива кръгла маса на тема „България и петата индустриална революция. Възможности за привличане на стратегически инвеститори за изграждане на фабрики за изкуствен интелект и центрове за данни“. Форумът събра представители на изпълнителната и местната власт, високотехнологичния бизнес, научните среди, български организации и компании. В събитието участва и вицепрезидентът Илияна Йотова. В словото си Румен Радев подчерта, че в света протича надпревара за изграждане на инфраструктура и екосистеми за развитието на изкуствен интелект, което поставя въпроса за мястото на България в този процес и за нивото ни на амбиции. Румен Радев напомни, че България е обявена от Euro HPC JU като част от държавите, които ще изградят една от шестте фабрики за изкуствен интелект в Европа и открои усилията на Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT), на София Тех Парк и на институциите за постигането на този успех.

Държавният глава открои разликата в мащаба, обема и функциите между гигафабриките за изкуствен интелект и центровете за данни, които България се стреми да изгради: предназначението на гигафабриките е да обучават сложни модели на изкуствен интелект, което изисква много по-мащабна инфраструктура и комуникации, включително енергийна консумация и голям обем водни ресурси за охлаждане. България има големи предимства, които дават перспектива да привлечем подобен проект, каза президентът Радев и открои като такива стабилната енергийна система, която включва и ядрена енергия, подходящи терени, отговарящи на редица критерии, които могат да поемат подобен проект. Сред другите преимущества на страната ни Румен Радев посочи водните ресурси, географското разположение, традициите на образователната ни система, която може да развива най-важното – кадрите.

Президентът Радев подчерта също така, че следващите 2 години са решаващи за позиционирането на България в областта на изкуствения интелект и отбеляза, че големите компании в областта на информационните технологии в САЩ вече търсят възможности за последващо развитие. „Имаме възможност да привлечем инвестиции от съвсем друго поколение, при коренно различни условия. Проблемът е дали ще успеем да се организираме да го направим“, посочи държавният глава. Той открои и силния бизнес у нас, който изгражда големи мощности от ВЕИ и зелена енергия и предоставя възможности за съхранение на енергия, както и наличните терени. „Въпросът е в публично-частното партньорство и трябва да променим цялостно имиджа на нашата страна, защото тя в определени случаи е заобикаляна поради насадена представа за страна с вихреща се корупция и политическа нестабилност“, заяви президентът Радев. По думите му това спъва инвестициите у нас и трябва да се работи така, че час по-скоро да излезем от този образ.

Румен Радев подчерта също така, че кръглата маса не трябва да остава само формат за обсъждане, а да постави задачи, които с обединените усилия на изпълнителна и местната власт, президентската институция, бизнесът и образованието, да създадат концептуален документ, с който се заявява волята на страната да привлече такава стратегическа инвестиция и преимуществата, с които разполага за нейната реализация и с който всички институции оттук-нататък да излизат заедно и поотделно при среща с потенциални партньори. „Когато имаме този документ, включително и бизнесът може да привлича чуждестранни инвеститори, когато знае, че държавата стои зад тази концептуална идея и ще я подкрепя“, каза още президентът. Изготвеният съвместно от изпълнителната власт, образователните и научни институции, българския бизнес, IT сектора ,INSAIT и местната власт концептуален документ с ясни условия и параметри какво може да предостави България, следва да бъде активно представян на инвеститори, държави, бизнеса.

Румен Радев подчерта също така единомислието на представителите на държавни институции, местна власт, екосистемите на бизнеса и образованието за постигнатото от България до момента, както и за наличието на амбиция за неговото надграждане. По думите му въпросът оттук нататък е как да се действа на фона на изключително краткия времеви прозорец, в който световните гиганти търсят къде да създадат следващите гигафабрики. Ползата, по думите на Румен Радев, е не само да привлечем многомилиардни инвестиции, а да изведем технологичното развитие на България на съвсем друга, много по-висока орбита. Имаме всички условия, но огромното предизвикателство е ще може ли нашата тежка, тромава бюрократична машина да се задвижи, за да привлечем една система, която се движи с хиперзвукова скорост, която не се движи от политическо его и политически интереси, а от един единствен критерий – успех и пари. „Тук се сблъскват две съвсем различни нагласи за правене на бизнес. И това е големият проблем и той може да бъде решен само ако ние поддържаме високо ниво на амбиции, имаме политическа воля, единомислие от всички играчи,“ каза Румен Радев.

„Там, където се изградят големи центрове за данни, гигафабрики за изкуствен интелект – тези държави и общества ще движат развитието на човечеството, ще разработват следващото поколение технологии, а другите просто ще бъдат консуматори на тези технологии“, подчерта още в изказването си държавният глава.

В рамките на форума вицепрезидентът Илияна Йотова направи изказване, посветено на темата за европейските политики в областта на изкуствения интелект. По думите й проектът за изграждане на гигфабрика може да се превърне в голяма национална идея, около която да се обединим като общество, защото е изключително важна за развитието на страната. Тази дискусия е важна и защото обикновено България е обект на европейските политики, каза още Илияна Йотова и допълни, че все още ни липсва онази амбиция на държава членка, която да участва активно във формирането на европейските политики, а не само да ги изпълнява.

Вицепрезидентът Йотова изрази съжаление, че Европа изостава в доста области, като една от тях е и тази на развитието на изкуствения интелект. За сметка на това Европа произвежда повече регулации, отколкото създава бизнес и производство, посочи тя и допълни, че през 2023 г. ЕС се е превърнал в пионер в света в областта на регулациите за изкуствен интелект, които предстои да влязат в сила през 2026 г. По думите й динамиката на сектора създава възможност докато бъде въведено това законодателство, то да бъде безкрайно остаряло. Илияна Йотова подчерта, че все пак законодателството в тази област не е лишено от смисъл. Законът за изкуствен интелект, по думите й, има за цел да се справи с рисковете, които технологиите крият.

Илияна Йотова открои и инициативата на ЕК „гигафабрики за изкуствен интелект“ и напомни, че през февруари т.г. ЕК обяви 6 нови проекта за такива фабрики, включително и в България, за които е предвидено европейско и национално финансиране от 485 млн. евро. Тя обърна внимание, че тези проекти ще допринасят за засилване на екосистемата на изкуствения интелект на европейско ниво, като едновременно отговорят на нуждите на всяка държава членка. Илияна Йотова открои и публикувания през януари от ЕК 5-годишен план – компас за конкурентоспособност, определящ трите основни области за действие в следващите години – иновации, декарбонизация и сигурност. В областта на иновациите първата и главна цел е преодоляване на изоставането, посочи тя и допълни, че за да има успех, ЕК е предложила инициативите „гигафабрики за изкуствен интелект“ и „приложен изкуствен интелект“.