Хубаво е, че все още има на кого да честитим днес

Днес лекарите и изобщо всички заети в тази благородна сфера, трябва да празнуват. Но какво да празнуват те у нас?!

След него, никой политик не събра кураж да изменя порочното съществуващо статукво и в здравеопазването, защото този процес е твърде болезнен както за пациентите, така и за заетите в смъртно болната система. Ето защо

Парите ни се разпределят от касата не само в обществените лечебни заведения, но и за частните! Малка част от тях отива в доболничната помощ.

По данни на НСИ от м.г. за предходната, броят на медицинските сестри намалява и те са близо 28 570, намаляват също акушерките и фелдшерите.

Разпределението на практикуващите лекари към посочения период, изследван от НСИ, по пол е: мъже - 13 260 (44.3%), жени - 16 651 (55.7%). Шокиращото обаче е, че средната възраст на тези медици у нас е между 55 и 64 години!

Бях потресена за пореден път от скорошни репортажи за психиатрии, където се оказа, че в една от тях има работеща и 80-годишна лекарка, а една сестра отговаря за по над 30 болни, което си е жив кошмар. Но пък кой да иска да работи в тези… /не/ болници?

Условията там са по-лоши и от тези в някои затвори или пък военновременни лазарети, за които само сме гледали, чели и слушали.

Накратко – кадри за системата вече няма и колкото и пари от нашите да се наливат там, от това се обогатяват несъразмерно шепа началници.

Прочетох, че тази година Световният ден на здравеопазването щял да е под мотото "Здравословни начала, надеждни бъдеща".

Понеже винаги и за всичко комай сме освен света, както казват хората, такава ни е и /не/ здравословната картинка всеки божи ден.

Иначе - Честит Световен ден на заетите в здравеопазването и поздравления за смелчаците – доктори и сестри, които въпреки всичко останаха да работят тук!

Хубаво е, че все още има на кого да честитим този ден…

Днес, 7-ми април, е Световният ден на здравето. Така е от 1948 година насам, когато датата е избрана по повод създаването на Световната здравна организация. Дума да няма, че идеята за специално акцентиране на всекидневните проблеми в здравеопазването, не е благородна. Създателите са искали да повишат осведомеността по важни здравни въпроси и да насърчат действия за подобряване на здравето в световен мащаб. Но от замисъла до днес много вода е изтекла и вече нищо, абсолютно нищо не е същото.

Болното ни здравеопазване от години насам е в реанимация, на командно дишане, както се казва. Системата вие за реформиране, но от 35 години насам сал един Иван Костов се осмели да начене някакви промени там и плати за смелостта си с политическата си кариера.

Ето защо убедено можем да твърдим, че „софтуера” на здравеопазването у нас е кардинално сбъркан и колкото и пари да се наливат там, ефективен резултат за пациентите няма. Няма и да има докато не се направят кардинални промени в здравеопазването. Но както стана ясно, политиците не смеят да си рискуват топлите, доходоносни кресла с реформи.

Дори да пренебрегнем неправилното изписване на това мото /бъдеще-та-та!/, е трудно да намери практическа приложимост тук. Става въпрос за здравеопазването в сферата на бебетата, майките, децата въобще. У нас всичко това е силно занемарена дейност – педиатри няма, джипитата преглеждат и бабите, и бебетата, масово децата, които посещават детски ясли, градини, училища нон стоп боледуват така, както никога преди не е било.

от създадените обстоятелства да се разкъсват между това да си отгледат децата и да работят, за да изкарват средства за съществуването си. Това се осъществява трудно, при положение, че децата – бъдещето на страната, непрекъснато са болни. В яслите, градините, училищата уж има медицински кадри, които трябва да не допускат болните при здравите деца, но това не се прави. Такова е положението, а то е в разрез с мотото на тазгодишния световен празник.