Германска министърка: В Баня Лука бях заплашвана от хора на Додик

През февруари Съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна.

Германският министър по европейските въпроси Ана Люрман заяви, че по време на посещението й в Баня Лука вчера представители на властите в босненската Република Сръбска са я заплашили с насилие, съобщи БТА, цитирайки Хина.

Тя определи това поведение като неприемливо и обвини за него босненския сръбски лидер Милорад Додик. "Негови представители заплашиха мен и делегацията ми с насилие. Това е знак на слабост. Додик е все по-изолиран и лишен от подкрепата на гражданите на Република Сръбска", написа Люрман в публикация в социалните мрежи снощи, след като напусна Баня Лука.

Тя отиде там след посещение в Сараево и каза, че се е срещнала с представители на гражданското общество и опозицията. Планираната й среща с Игор Църнадак, ръководител на парламентарната група на опозиционната Партия на демократичния прогрес, обаче е била отменена, след като властите в Република Сръбска я обявиха за персона нон грата.

Решението дойде, след като правителствата на Германия и Австрия обявиха в четвъртък, че Додик, премиерът на Република Сръбска Радован Вишкович и председателят на парламента Ненад Стеванович са включени в списък на лицата, на които им е забранено да влизат в двете страни.

След като напусна Баня Лука под заплахата от полицейски действия, Люрман заяви, че е получила множество съобщения в знак на подкрепа от хората в града. "Хората се срамуват от действията на Додик. Аз имам ясно послание за всички хора в Република Сръбска: Ние ще продължим да бъдем до вас по пътя към просперитета, стабилността и интеграцията в ЕС", написа тя.

Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и на председателя на парламента Ненад Стевандич. Те са заподозрени за "нападение срещу конституционния ред" след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността на държавните съдебни и институции за сигурност във федеративната единица.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.