260 км/ч към дъното: България, както си я знаем

Всеки джигит си мисли, че точно той ще мине между капките. И понеже мнозина наистина минават, имаме ето това само дни след смъртта на Сияна:

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В България правосъдието често изглежда като мираж. Обещание, което никога не се материализира. Случаите на жестокост към животни, домашно насилие и бездействие на институциите са само върхът на айсберга, разкриващ дълбоките проблеми в правосъдната система на страната.

Жестокостта към животни е симптом на по-дълбок проблем. Неотдавнашният случай с Габриела Сашова и Красимир Георгиев от Перник шокира обществото (оставаше и да не го шокира!). Те бяха обвинени в заснемане и продажба на видеа с насилие над животни, предназначени за порнографски сайтове.

Тези действия предизвикаха вълна от протести в различни градове, включително София и Велико Търново, където гражданите настояваха за справедливи присъди и по-строги наказания за подобни престъпления.

Само че това явление не е ново и сега изплува на повърхността само заради чудовищните размери на деянието, продължителността и нивото на садизъм.

Но тихото насилие над животни се случва нонстоп в България. И преди Габриела Сашова и Красимир Георгиев, и след тях.

Вчера изверг одра живо куче в Свищов. Имаме куп други сигнали също, като например убитата майка-кърмачка в Балчик, която се довлекла до едното си пале, за да умре до него, а то лежало дни, сгушено в трупа на майка си.

Така че… какво ТОЧНО се е променило в държавата? Социалното недоволство избълбука и… И? Какво се промени?

Керванът си върви.

Въпреки че законът в България криминализира жестокостта към животни от повече от 15 години, реалността показва, че прокуратурата и полицията често пренебрегват тези случаи. Дори когато има ясни доказателства за насилие, институциите често отказват да признаят сериозността на престъпленията, което води до усещане за безнаказаност сред извършителите.

Случая с Орлин Гигов помните ли го? Той е показателен за начина, по който системата се проваля в защитата на жертвите на домашно насилие. Въпреки че срещу него са подавани множество сигнали и има документирани случаи на насилие, включително побой над украинска гражданка, която бе изхвърлена гола и боса от дома му през 2023 г., институциите не успяха да предотвратят последвалото убийство… на СЪЩАТА тази жена.

Очевидци разказваха, че Гигов си лафил с полицаите първия път, когато го задържали. Той нали е бивш служител на МВР… лафили си. Смеели се за нещо си. После стана ясно, че той така си е биел жени редовно.

И после уби една от тях. Но – като бивш от системата – май се е ползвал с… с нещо, кой знае с какво?

Неправителствени организации от години алармират за нарастващия брой случаи на домашно насилие и необходимостта от законодателни промени. Въпреки това, обществото, подведено от дезинформация и популистки риторики, често се противопоставя на тези промени, вярвайки в митове за „джендър идеология“, които нямат нищо общо с реалността на домашното насилие.

Смъртта на 12-годишната Сияна при пътен инцидент край Телиш разтърси страната. Тя е ТРЕТАТА жертва на този пътен участък от началото на годината (минали са едва три месеца и малко).

Обикновено зад случаите, които „разтърсват страната“ се оказва, че стоят още много подобни случаи, които са били просто статистика. Бащата на Сияна каза сутринта (4 април) в bTV: „Ако не бяха медиите, Сияна щеше да е два реда в статистиката“.

Този случай е поредното доказателство за реактивния подход на българските институции, които често действат ЕДВА СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА ТРАГЕДИЯ, вместо да предприемат превантивни мерки.

В България се е наложил манталитетът на „аз съм над закона; нищо лошо не може да ми се случи“. Това убеждение се подхранва от систематичната липса на правосъдие и от БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ИНСТИТУЦИИТЕ. Полицията и прокуратурата често проявяват пасивност. Остава и едно неприятно усещане, че това важи особено в случаи, свързани с техни бивши или настоящи служители. Виж Орлин Гигов например.

А днес на същото това Цариградско падна дърво. Защото защо не… нали така и ще засилваме аурата на бананова република. Безхаберието на институциите, съчетано с безхаберието на народа е просто убийствено. И това не е просто израз.

15-годишен шофира с 260 км/ч по „Цариградско шосе“ в София . . . .

Да виждате обществото да е нещо изплашено, притеснено, смутено от смъртта на Сияна? Или виждате как обществото се набира с 260 насред пренаселения град? Дреме му на обществото. То е над закона. И над нещата, като цяло. Само над законите на физиката не успява да остане – те сработват всеки път. Работят дори и за много богатите, които си купуват охрана от патрулки – като оня, дето уби французин на Околовръстното например.

Понеже казахме „Полицията и прокуратурата често проявяват пасивност, особено когато става въпрос за случаи, свързани с техни бивши или настоящи служители“, ще трябва да обърнем внимание и на случая с Румен Тонев, който е БИВШ ПОЛИЦАЙ, обвинен в убийство на своя съсед – Иван Владимиров-Нав.

Няма присъда по делото за убийството на психолога Иван Владимиров-Нав.

СПОРЕД СЪДА ИМА ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ОЩЕ НА МЯСТОТО НА УБИЙСТВОТО.

Ето и подробностите, а статията завършва с изречението: „За деянието беше задържан негов съсед – Румен Тонев, който е бивш полицай“.

Дали се появиха съмнения за манипулиране на доказателства и опити за прикриване на истината? Не знам. Появиха ли се?

Едно поне със сигурност се появи… доизкопаването на гроба на доверието към системата. Такива случаи подкопават доверието в правосъдната система и засилват усещането за безнаказаност сред гражданите. И сред престъпниците… не забравяйте!

България се намира в критичен момент, в който липсата на правосъдие и институционалната апатия застрашават основите на обществото, докато политиците се бият за овладяване на държавата, а обикновеният българин си мисли, че най-важните неща на света са собственото му его, пиенето, яденето, риалити форматите и да има някоя далаверка – да захлеби; другото – е** го!