Ирини Зикидис: Г-н Христо Грозев, MI6 и аз

Помня как седмица след началото на войната в Украйна беше написал, че “Русия вече е изчерпала практически всичките си военни ресурси в нападението срещу Украйна. Ресурсите на Русия ще стигнат до неделя (6 март 2022), след което ще рухнат.”

Помня изказването му, пак от началото на войната: "За руските служби войната е загубена. Превратът срещу Путин е неизбежен“.

Помня изказването, че "Слуховете за смъртта на Путин са психологическа операция на украинските служби, които, естествено, имат право, и се занимават с контрапропаганда, включително с такива слухове”.

Помня колко ме порази това „естествено”, което

Помня обещанието му от 2022 година, че "До няколко дни ще публикуваме разследване за парите, които Москва дава на български медии" - и до ден днешен ни-що.

Познавам неолибералния манталитет от първа ръка. Познавам добре измекярското „Няма начин Зикидис да не е тартор на заловените във Великобритания българи – ще сигнализираме на MI6 да я провери веднага“.

И все пак, понеже съм пич та дрънка, ще обобщя на едно място всичко, което съм изповядвала през годините, та хората от MI6 да не си губят времето да ровят в статуси 10 години назад:

Войната в Сирия

Мигрантите

Неолиберализмът

Ако последните стотина години прогресивните либерални сили са се борили за такива основополагащи неща като политическо равенство на гражданите и правото да определиш свободно сексуалната си ориентация, то

Войната в Украйна

Айде, дано това е достатъчно да ме арестува най-накрая MI6, та да настане бурна радост в клетата душа на бг неолиберала и да се оправи веднъж завинаги тая държава!

Задълбочен, аналитичен коментар на известната блогърка Ирини Зикидис, тренер и собственик на Таланта Трейнинг, с практически опит в стратегическото управление на компании, продажбите и обучението на екипи у нас и в чужбина.

Мейнстрийм медиите представят г-н Христо Грозев като "най-известният разследващ български журналист". Изглежда не съм оценила по достойнство неговите разследвания, защото свързвам работата му предимно с неверни анализи и прогнози. Освен това имам бегъл спомен как го бяха снимали да излиза от офиса на Пеевски, докато беше медиен магнат, а прочетеното в медиите, че е внук на първия секретар на ОК на БКП Пловдив - Геро Грозев, приближен на Тодор Живков, остави неприятен вкус.

Тоест, никога не съм възприемала г-н Грозев като сериозен журналист, и мисля, че точно този непрофесионален, но патетичен наратив, накара милиони хора да се чудят, как, аджеба, от величественото „Русия краде чипове за перални“ стигнахме до „Трябва спешно да въоръжим Европа, защото Русия произвежда четири пъти повече оръжие от нас“.

По повод изказванията му, че „Путин го мрази и преследва“, наистина се надявам да стъпват на реални данни, колкото и да ми е трудно да приема логическата конструкция „Путин наема фризьорки и чистачки, за да му вършат мръсната работа в Европа и се проваля грандиозно, ама иначе без проблем назначава президента на САЩ, барабар с цялата му администрация“.

Донякъде ги разбирам – все пак всички техни кумири са на тежка хранилка от години, та идеята някой да отстоява позициите си по съвест, им е дълбоко непонятна. Мисловната траектория там е следната „Да получаваш грантове срещу фактура за политически позиции е европейско, прогресивно, готино, но няма начин да имаш безплатно политическа позиция (която не ни харесва) – трябва задължително да получаваш чемадани с рубли, както и да шпионираш Христо Грозев“.

Напомням, че един от най-оядените грантополучатели, взели пари, за да „разобличават българските митове“, се изхрачи върху паметта на Левски, а после пусна „джасимка“ с искане за уволнение до работодателя на някакъв човек, изразил политическа позиция.

Войната в Сирия започна като част от гигантски геополитически сблъсък, който обхвана целия регион и доведе до зловещо етно-религиозно прочистване на населението на най-толерантната мюсюлманска страна, в която християнските празници се почитаха наравно с мюсюлманските, а президентът беше секуларен. Участваха както глобални, така и регионални играчи, всеки със свой проект и инструменти на въздействие. На терен част от тези проекти бяха прокарвани от многобройни ислямистки и официално признати терористични групировки, брандирани като “умерена опозиция”, а “реалната опозиция” по думите на американския генерал Остин се състоеше “от 4-5 души”. Брилянтният резултат от тази мръсна война, с още по-мръсно медийно отразяване, доведе на власт терористичната организация Хаят Тахрир ал Шам, бивша Ал Кайда.

Няма как да не споменем и вината на Русия, която внезапно предаде секуларния бивш президент на Сирия и започна преговори с онези, които години наред заклеймяваше като „терористи“ и методично елиминираше. Цената на това предателство предстои да стане ясна, но сериозните анализатори не изключват директна връзка с бъдещата динамика между САЩ и Иран.

През 2010 Ангела Меркел заяви, че “опитите да се изгради мултикултурно общество се провалиха напълно”. Можем само да гадаем какво накара канцлерът на Германия да промени коренно позицията си само 5 години по-късно, и да отвори вратите си за огромни маси непроверени хора, от които едва 11% бежанци от Сирия, застрашавайки Европа с евентуални сериозни икономически, финансови и социални последици. Мигрантите, акумулирани от Европа, преди години и сега, с идеята да ги приобщи към универсалните си ценности, в по-голямата си част не се приобщиха, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на Западната цивилизация, но не приемащи културата й. Даже няма да споменавам касапниците, които поредните „изпаднали в амок“ бежанци, до ден днешен организират в сърцето на Европа;

Съвременната неолиберална идеология потопи света в деструктивното русло на Зелените сделки и политиките на идентичността, където малцинствата бяха класифицирани по раса, пол, религия и сексуални предпочитания, и жигосани като вечни жертви. За няколко десетилетия беше разрушен старият универсален морален код, а старомодните понятия като патриотизъм, дисциплина, съвест, любов и грижа за семейството, почтеност, уважение към традицията, морал, свободна воля и най-вече свободно слово – стълбовете на едно общество, бяха срутени. И милиони бели, работещи, консервативни, нормални хора в един момент се почувстваха зле, защото някак си се оказаха излишни, объркани и уплашени в новия глобален свят. За расисти бяха обявени всички, които търсеха от новодошлите мигранти неща като социална и културна солидарност, споделено разбиране на обичаи и традиции, обща ценностна система – всички онези фактори, на които се крепи една стабилна общност.

За едно денонощие на 24 февруари 2022 темата „Украйна“ се превърна в свещена крава. Факт е, че Русия нападна Украйна и причини непростими смърт и разруха, които няма да бъдат забравени и простени от няколко поколения украинци. Абсолютен и неоспорим факт. Също така е факт, че конфликтът си имаше дълга предистория, за което ни напомни преди броени дни Европейският съд по правата на човека в Страсбург, когато осъди Украйна за смъртта на хората, изгорени живи в Одеса през 2014. Спирането на тази кошмарна война е най-доброто, което може да се случи на Украйна защото означава край на касапницата. И дай Боже Тръмп да успее да го постигне.

И за финал ще цитирам едно изказване, на което попаднах днес: „На тези пръдльовци, които подскачат от дивана как войната трябва да продължи, бих им препоръчал да отскочат до окопите там. Като подушат миризмата на гниещи трупове, опечено месо и лайна от изкормени от шрапнел вътрешности, докато човекът още е жив и те гледа, тогава може би ще си преосмислят идеята.“