По случайност се раждат дърветата и мишки, и хлебарки. Американец СЕ СТАВА с усилие

Тези думи на проф. Христофор Караджов, български преподавател в Калифорнийския университет, трябва да бъдат изписани на всеки вход в Конгреса. И татуирани в умовете на всички самозвани тамошни патриоти, които си мислят, че да си започнал земния си път от родилното отделение в Тексас автоматично те прави пазител на „американските ценности“.

Проф. Караджов не просто живее в САЩ, той се е борил за това да се случи. Преминал е през бюрокрация, предразсъдъци, културен шок и адаптация. Работил е здраво! Подписал е документи, изтърпял е интервюта, чакал е години. И накрая не просто е станал американски гражданин, той е ИЗБРАЛ да бъде такъв. Доброволно. С желание. С идея.

А някой тексаски мухльо, цитиран от проф. Караджов, си позволява да го нарече „неамериканец“. Заради какво? Заради името му? Заради акцента? Заради това, че защитава ценности, които онзи дори не разбира?

Да сме наясно: Случайността не е заслуга!

Животните се раждат някъде. Храстите – също. Плъховете и хлебарките също се размножават и се раждат някъде. И децата се раждат. Някои – в Америка. Други – в Сирия. Трети – в Пловдив. Но раждането никога не е постижение. То не е диплома, не е избор, не е усилие. То е чиста случайност.

Да се гордееш с това, че си се родил в определена страна, без да си направил нищо за тази страна, е все едно да се гордееш, че си наследил апартамент от баба си. Нямаш абсолютно никакъв принос, но държиш ключовете така, сякаш сам си построил сградата.

За разлика от това, имигрантите, които избират нова родина, го правят с осъзната воля. Те търсят нов свят, ново начало, нови ценности. И когато преминат през всичко това и се закълнат във вярност към конституцията на страната, те стават повече „американци“ от онези, които само носят паспорта като аксесоар.

Съединените щати не са просто географско понятие. Те са културна и философска конструкция. Създадени от бунт срещу монархията. ПОСТРОЕНИ ОТ ЕМИГРАНТИ, МЕЧТАТЕЛИ И БУНТАРИ. Писани от хора, които са знаели какво е тирания. И са искали нещо по-добро.

Идеята на Америка е, че всеки човек, независимо откъде идва, как изглежда или в какво вярва, има право на шанс. На свобода. На стремеж към щастие. Ако отнемеш това от Америка, не остава почти нищо.

Ако си роден в САЩ, но презираш имигрантите, неглижираш Конституцията и търсиш врагове сред съгражданите си, ти не си никакъв американец. Ти просто географски присъстваш там и „имаш мнение“. Пръкнал си се по чиста случайност и с (географски) късмет там и се смяташ за нещо повече.

Тръмп превърна ксенофобията в политически франчайз. Отдавна вече не става дума за граници или сигурност. Става дума за омраза. За разделение. За демонизиране на „другите“. И най-лошото? Това вече е допустимо. Дори популярно.

Да обиждаш източноевропеец, че „не разбира американските ценности“, докато сам си сляп за тях, е много меко казано тъпо. Но – изглежда – и много модерно.

Ксенофобията не е израз на патриотизъм. Тя е предателство към самата ИДЕЯ за Америка.

Паметта на една нация се познава по отношението ѝ към новите ѝ членове. Историята на САЩ е история на имигранти. Ирландци. Китайци. Евреи. Поляци. Афроамериканци, чиято „имиграция“ не е била доброволна. Българите. Мексиканците. Индийците. Те всички са направили Америка такава, каквато е.

А сега един образован имигрант, журналист и преподавател, който е посветил живота си на демокрацията, е унижен от хора, които не могат да различат Конституцията от комикс.

Истинският американец не носи омраза. Носи отговорност. Да бъдеш американец, това е роля, която се играе всеки ден. Не с червени шапки, знаменца и крясъци. А с избори, с уважение, с мисъл за другите. „Другите“ е ключова дума в държава, съставена от представители на целия свят.

И това, че някой си мисли, че може да го изключи от нацията, само защото е дошъл по-късно, не е просто обида към него, но и е демонтаж на самата същност на Америка. Обида е и към Америка. И идеята, която тя представлява.

Нека го кажем ясно: имигрантът, който ИЗБИРА Америка и се БОРИ да е американец, обича Америка много повече от онзи, който просто е роден там… който просто се е пръкнал там, защото е имал късмета майка му да го е „снесла“ там.

Първият я е избрал. Вторият я е получил по случайност.

И дърветата, както знаем, също се раждат някъде. И хлебарките. Не е особено голяма заслуга.