Кабинетът прие промени в Закона за движението по пътищата

Кабинетът "Желязков" проведе редовното си заседание днес.

Ето какви решения прие Министерски съвет:

Правителството прие изменение на Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи.

Хармонизират се националните изисквания за ядрена безопасност с референтните нива за безопасност на WENRA - Асоциация на западноевропейските органи за ядрено регулиране, с оглед прилагане на единен подход към ядрената безопасност.

Правителството се разпореди с имоти

Отчуждават се имоти за изграждане на автомагистрала „Русе - Велико Търново“

С решение на правителството се отчуждават имоти - частна собственост, необходими за изграждането на автомагистрала „Русе - Велико Търново“ в участъците Русе- Бяла и обхода на гр. Бяла.

Терените се намират в землищата на гр. Русе, гр. Мартен, с. Николово и с. Басарбово в община Русе, както и в с. Красен, община Иваново, област Русе.

Кабинетът се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика, формат „Телекомуникации“

Правителството се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“), което се проведе на 4-5 март в гр. Варшава, Полша.

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 11 март в Брюксел.

Правителството прие Допълнение към Националната пътна карта с дейности по сътрудничество с ОИСР

Правителството одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, проведено на 18 март

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 18 март в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи на Република България, г-жа Елена Шекерлетова.

Съвет „Общи въпроси“ подготви заседанието на Европейския съвет на 20-21 март 2025 г., като обсъди проекта на заключения, включващ темите: Украйна; Близък изток; Европейска отбрана, Конкурентоспособност, Миграция, Океани и Мултилатерализъм.

Министрите обсъдиха отношенията EC-Обединеното кралство в контекста на предстоящата среща на върха EC-Обединеното кралство, която ще се състои през м. май 2025 г. в Обединеното кралство.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 5 март, в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Правителството одобри Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2024 г.

Министерският съвет на Република България одобри Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2024 г. Докладът е разработен съгласно чл. 23 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.

Докладът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.

Одобрен е Доклад за изпълнение през 2024 г. на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г.

Докладът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.

Приет е Проект за инвестиционен разход „Придобиване на 76 x 636 мм артилерийски боеприпаси за 76/62 мм артилерийски комплекс за далечно действие OTO Melara SR/MF за ММПК на Военноморските сили“

Документът е разработен в съответствие с чл. 27, т.8а от ЗОВСРБ като в него са представени необходимостта от придобиване на 76 мм боеприпаси и прогнозните финансови средства, необходими за реализация на проекта.

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство между България, Азербайджан, Грузия и Турция за сътрудничество при преноса и търговията със зелена енергия

Около 687 000 пенсионери ще получат допълнителна сума от 50 лв. за Великден

За тази цел правителството ще отпусне допълнителни 34 400 000 лева по бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата ще бъдат за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2025 г.

Одобрени са кандидатурите на България за членове на Европейския икономически и социален комитет за периода 2025 - 2030 г.

Правителството прие решение за одобряване на предложените от Икономическия и социален съвет кандидатури на Република България за членове на Европейския икономически и социален комитет за периода 2025 - 2030 г.

Одобрени са промени в състава на Надзорния съвет на НОИ

Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. Форумът се проведе на 10 март 2025 г. в Брюксел.

По време на заседанието бяха приети и одобрени документи в областта на заетостта и социалната политика.

Правителството одобри промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 - 2027 г.

С изменението се гарантира адаптиране на плана към промените в европейското законодателство и се постига опростяване и по-голяма прецизност в условията по прилагането на интервенциите.

Решението на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет и е в рамките на първоначално зададените параметри на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 - 2027 г.

Министерският съвет прие доклада за резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”

Министерският съвет прие доклада за резултатите от участието на Република България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което се проведе на 7 март 2025 г. в Брюксел.

По време на срещата Съветът одобри Заключенията относно годишния доклад на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС): финансиране за насърчаване, защита и прилагане на основните права.

Правителството одобри позицията на България за участие в заседание на Съвет „Външни работи (Търговия)“ на ЕС

Правителството одобри позицията на България за участие в извънредното формално заседание на Съвет „Външни работи (Търговия)“ на ЕС, което ще се проведе на 7 април 2025 г. в Люксембург.

Приет е Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“

Министерският съвет прие Постановление за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.

Специализираната администрация подпомага изпълнителния директор при осъществяване на неговите правомощия и се предлага да бъде организирана в дирекция „Координация на филмовата индустрия“.

Одобрена е българската позиция за участие в неформално заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт, част „Култура“

Кабинетът прие промени в Закона за движението по пътищата

С приемането на законопроекта се постига съответствие с правото на Европейския съюз и се гарантира, че ще бъде осъществяван ефективен контрол на този тип превозни средства, когато се движат по пътищата за обществено ползване.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.

Целта на предлагания законопроект е схемата за минимална помощ (помощ de minimis) за промоция и показ на филми да бъде прилагана в съответствие с изискванията на европейското законодателство, в частта му относно Регламент (ЕС) № 2023/2831.

С приемането на законопроекта се изпълнява съответната мярка, заложена в правителствената програма за управление.

Одобрен е проект на писмо във връзка с изграждането на Щаб на регионалното компонентно командване на специалните операции

С промените се въвежда задължение за ръководния персонал на експлоатиращата организация да установи и поддържа лидерство за безопасност, да насърчава силна култура на безопасност, както и да прилага всичките аспекти на управлението на стареенето на конструкциите, системите и компонентите на ядрената централа и на оценката на влиянието на вътрешните и външните опасности. По този начин се гарантира, че тези фактори са адекватно отчетени в проекта на ядрената централа и че тяхното влияние върху безопасността се управлява и контролира през периода на експлоатация, включително при продължаване на проектния срок на експлоатация.

Правителството промени статута на имот в гр. Бургас, като го обяви за частна държавна собственост. Той е извън района, в който са разположени обектите на железопътната инфраструктура и е неоперативен актив за Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Чрез промяната на статута му, НКЖИ ще може да извърши продажба на имота, тъй като той не се ползва по предназначение.

Кабинетът промени статута на част от имот, представляващ сграда, като го обяви за частна държавна собственост и последващото премахване на постройката. Имотът се намира на територията на гр. Русе. Премахването на сградата ще бъде извършено в рамките на изпълнението на проект за изграждане на Интермодален терминал Русе.

С друго свое решение Министерският съвет предоставя безвъзмездно за управление на община Бургас имот -- публична държавна собственост, намиращ се в непосредствена близост до Атанасовското езеро. В имота е разположен част от охранителен канал и прилежаща охранителна дига от всички страни, предпазващи Атанасовското езеро от навлизането на „сладки“ води. Поемайки стопанисването на имота общината ще има възможност да реализира инвестиционен проект за гравитачно отвеждане на дъждовните и повърхностни води от Южния охранителен канал в Черно море. Тъй като с изграждането на обходния път на Бургас от км 230+700 на път 1-9 Сарафово - Бургас до км 493+550 на път 1-6 Ветрен - Бургас, ще се увеличат количествата дъждовни и повърхностни води към Южния охранителен канал, има опасност от проблеми с отводняването им в морето посредством амортизираната помпена станция. Това може да създаде риск от бъдещи наводнения. За да се предотврати това, местната власт предлага техническо решение на проблема посредством изграждане на два успоредни тръбопровода, достигащи до подходяща точка на вливане, която да осигурява канала срещу запушване с пясък от морските течения. За целта е необходимо имотът да бъде предоставен безвъзмездно за управление на община Бургас.

Община Бургас получава собствеността върху имот - частна държавна собственост в кв. „Сарафово“. Той се намира на ул. „Буревестник“ и е с площ 5599 кв. м. Ще бъде използван за изграждане на детска градина, която ще е публична общинска собственост. Прехвърлянето на имота на общината съответства на държавната политика за подкрепа на местното развитие, с оглед поставянето на образованието като национален приоритет. Ангажимент на областния управител на област Бургас е да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които имотът се предоставя в собственост на общината.

Кабинетът обяви имот - частна държавна собственост за публична държавна собственост. Той е в управление на Висшия съдебен съвет и представлява 17 самостоятелни обекта в сграда на бул. „Георги С. Раковски“ № 13 в гр. Димитровград. Имотът се ползва от Районен съд - Димитровград и Окръжна прокуратура Хасково за нуждите на Териториално отделение Димитровград към Районна прокуратура - Хасково и е придобил статут на публична държавна собственост.

Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административен съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съветът обсъди повишаването на готовността за киберкризи в контекста на преработения План за киберсигурността (Cybersecurity Blueprint), засилването на гражданско-военното сътрудничество в киберпространството и инвестициите в киберсигурността. Държавите членки се обединиха около ключови приоритети в сферата на киберсигурността, сред които се открояват укрепването на координацията и споделянето на информация при преодоляването на киберкризи, ангажиране и очертаване на ролята на всички участници и заинтересовани страни в сферата на киберсигурността и засилване на инвестициите с цел укрепване на критичната инфраструктура и постигането на все по-устойчива критична инфраструктура. Българската страна призова за системен и всеобхватен подход към проблемите на киберсигурността както на нормативно, така и на политическо и оперативно равнище, с цел оптимизиране състоянието на европейската киберсигурност.

По време на неформалното заседание държавите членки единодушно се присъединиха към декларацията „Варшавски призив относно предизвикателствата пред киберсигурността“, чрез който изразиха своята ангажираност за изграждане на по-сигурна и устойчива европейска икономика.

В рамките на дневния ред Европейската комисия представи два омнибус пакета от законодателни предложения относно опростяване на правилата на ЕС, повишаване на конкурентоспособността и отключване на допълнителен инвестиционен капацитет, по които се проведе първоначален обмен на мнения. Съветът постигна политическо споразумение по Директивата за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC9). Приети бяха изменения на решения за изпълнение, с които бяха одобрени целеви изменения на плановете за възстановяване и устойчивост на Белгия и Ирландия. В контекста на икономическото и финансовото въздействие на агресията на Русия срещу Украйна бяха обсъдени практическите аспекти на прилагането на санкции от гледна точка на митническите администрации на ЕС.

Министерският съвет прие Допълнение към Националната пътна карта с дейности по сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тригодишния период от 2023 г. до 2025 г., приета с Решение № 301 на Министерския съвет от 2023 г., допълнена с РМС № 78 от 2024 г.

В Националната пътната карта са включени мерки и дейности, които имат за цел да подпомогнат напредъка на България в процеса на присъединяване към ОИСР. В резултат на проведените технически прегледи бе идентифицирано като необходимо добавянето на нови законодателни и други мерки към Националната пътна карта, които страната ни трябва да изпълни в хода на подготовката си за членство в Организацията.

Включването на допълнителни мерки цели привеждане на българското законодателство, политики и практики в съответствие с действащите правни инструменти на ОИСР. През 2025 г. Република България трябва да премине последната и решителна фаза от техническите прегледи по присъединяването на страната ни към ОИСР, чието приключване е условие да бъде взето политическо решение от държавите-членки за отправяне на покана към България през 2026 г. В този смисъл изпълнението на поставените препоръки в рамките на работните органи на ОИСР е от ключово значение за бъдещото ни членство в Организацията.

Това е второ допълнение към Националната пътна карта и има важно значение за запазване и ускоряване на напредъка на подготовката ни за членство в ОИСР. Кандидатурата на страната ни за членство се ползва с широка подкрепа сред страните-членки, но за укрепване на нашите позиции е необходимо да бъде демонстриран устойчив и дългосрочен ангажимент по отношение на присъединяването на страната ни към Организацията, нейните принципи и цели.

Съветът беше запознат с проекта на Съвместна декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2025 г. и Съвместните заключения относно целите и приоритетите на политиката за 2025-2029 г., и ги предаде за подписване от председателите на Съвета, Европейската комисия и Европейския парламент. Председателството запозна министрите с актуализираната Пътната карта за Европейски семестър 2025.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Оперативна съвместимост на системите на ЕС; Сътрудничество между държавите членки на ЕС и Латиноамериканския комитет за вътрешна сигурност (CLASI); Външно измерение на миграцията - миграционни аспекти на ситуацията в Сирия; Въздействието на настоящата геополитическа ситуация в Сирия върху вътрешната сигурност на ЕС.

Представени са и резултатите от проведената работна закуска с министрите на вътрешните работи на Румъния и Хърватия и министъра на имиграцията и убежището на Гърция, проведената тристранна среща с министъра на вътрешните работи на Румъния и министъра на имиграцията и интеграцията на Дания, както и от двустранната среща с европейския комисар по вътрешни работи и миграция, г-н Магнус Брунер.

Документът представя пред Народното събрание и обществото оценка за състоянието на българските въоръжени сили и постигнатите през годината резултати в сферата на отбраната. На базата на направените изводи, докладът очертава и основни направления за работа през 2025 и в средносрочен план, в които МО ще фокусира своите усилия за провеждане на ефективна отбранителна политика.

През 2024 г. беше осигурена приемственост в целите и приоритетите на отбранителната политика и приносът на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. (Програма 2032), на Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. (План 2026) и на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. (Националния план 2024).

Във фокуса на усилията бяха: подобряване изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили; ускоряване изграждането и поддържането на необходимите отбранителни способности и попълване на дефицитите; превъоръжаване и модернизация; попълване на вакантните длъжности, окомплектоване и подготовка на доброволния резерв; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; изграждане на способности и активни стратегически комуникации с обществото.

Министерският съвет одобри Доклад за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. през 2024 г. Докладът е изготвен в изпълнение на т. 2 на Решение на Народното събрание от 19.04.2024 г. за приемане на Програма за инвестиции в отбраната, съгласно която „ежегодно съвместно с Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили Министерският съвет внася в Народното събрание доклад за изпълнението на програмата и/или нейна актуализация“.

В Програмата е предвиден ежегоден преглед на нейното изпълнение и включените проекти, като получените резултати се отразяват в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2024 г., както и в настоящия нарочен доклад до Народното събрание. При настъпване на промени (допълване и/или изменение) в дефинираните способности и/или проектите и евентуални промени в националното и съюзно планиране на силите се внася проект за изменение на Програмата.

След извършването на такъв преглед в Министерството на отбраната бе констатирано, че съобразно процесите, които протичат в НАТО, динамично променящата се среда на сигурност и коренно различната геополитическа ситуация, свързаните с нея нови рискове, както и липсата на адекватно финансиране, ще се наложи промяна (актуализиране) на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. Това ще бъде предложено на Народното събрание след приключване на процесите по консултации и планиране в НАТО и утвърждаването от ръководителите на страните-членки през м. юни т.г. на новия Пакет от цели за способности - 2025, които са много по-широки и налагат промени и в нашите планове. Тогава ще бъде извършен преглед и анализ на структурата на Въоръжените сили, с цел нейното оптимизиране за осигуряване на по-ефективно изпълнение на възложените мисии и задачи в колективната отбрана на НАТО, а впоследствие и преглед на способностите на Въоръжените сили на Република България, които неминуемо ще рефлектират в последващи промени в Програмата.

Министерският съвет на Република България на основание чл. 22, ал.2, т.11а от ЗОВСРБ прие решение за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на 76 х 636 мм артилерийски боеприпаси за 76/62 мм артилерийски комплекс за далечно действие ОТО Melara SR/MF за многофункционални модулни патрулни кораби (ММПК) на Военноморските сили.

Артилерийските системи са основно въоръжение на корабите, които се придобиват по сключения през 2020 година договор с предмет „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. Патрулните кораби са основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на ВМС.

Защитата на морския суверенитет от надводен противник се осигурява изключително ефективно чрез използване на корабната артилерия, чиято зона на въздействие позволява бързо и точно противодействие на заплахи от надводните сили на срещустоящите сили в националните морски пространства и има сдържащ ефект по отношение на потенциалните агресори.

С реализацията на проекта ще се осигури боеспособността на новопридобиваните кораби и ефективното им използване както в национален, така и в съюзен формат. Това ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между енергийните министерства на България, Азербайджан, Грузия и Турция за сътрудничество в областта на преноса и търговията със зелена електроенергия. С Меморандума страните се договарят да продължат развитието на сътрудничеството помежду си чрез насърчаване на съвместни проекти за зелена електроенергия, реализиране на съответната енергийна инфраструктура, засилване на обмена на знания и технологии и насърчаване на взаимноизгодни инициативи.

Участниците ще се стремят да улеснят по-близките отношения между съответните субекти от публичния и частния сектор, за да си сътрудничат при проучване на възможностите за улесняване на междусистемната свързаност, както и при съвместни инвестиционни проекти за повишаване на капацитета за пренос и търговия с електроенергия. Подобряването на електроенергийната инфраструктура, увеличаването на използването на БЕИ, както и обменът на информация, знания и опит са други области на сътрудничество, предвидени в меморандума. Той ще бъде сключен за период от три години и може да бъде автоматично удължаван за следващи тригодишни периоди, ако никой от участниците не пожелае да го прекрати.

Във връзка с предстоящите великденски празници около 687 000 пенсионери ще получат допълнително по 50 лв. през месец април. Средствата ще се изплатят на хората, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември е до 638 лв. включително. Това е размерът на линията на бедност за 2025 г.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е консултативен орган на Европейския съюз, който дава становища по предложенията за законодателство на ЕС, както и такива по собствена инициатива по въпроси, които смята за важни. Неговите членове представляват широк кръг от икономически, социални и културни интереси в родните си страни. В работата си членовете са разделени на три групи: „Работодатели“, „Работници“ и „Други интереси“ (земеделски стопани, потребители, защитници на околната среда, семейства, НПО и др.).

Броят на членовете на ЕИСК е 350, като броят на представителите на всяка държава членка е приблизително пропорционален на населението. За България определеният брой членове в Комитета е 12. Членовете на комитета се номинират от правителствата на държавите членки и се избират от Съвета на Европейския съюз за срок от 5 години, като мандатът им може да се подновява. Мандатът на настоящия Европейски икономически и социален комитет изтича на 20 септември 2025 г.

Правителството определи нов член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Промяната е във връзка с персонални промени в Министерството на труда и социалната политика. Светозар Василев е освободен от състава на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и за нов представител е определена Зорница Василева, началник на кабинета на министъра на труда и социалната политика.

По време на заседанието министрите обсъдиха Европейския семестър за 2025 г. в контекста на предизвикателствата на трансформацията за хората в напреднала възраст. В своите изказвания те потвърдиха важността на темата в национален и европейски аспект на фона на демографските промени. Министрите представиха и конкретни примери за национални политики, реформи и добри практики.

Правителството одобри изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 - 2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и държавния бюджет, с което се предвиждат промени на текстовете в част от интервенциите за развитие на селските райони, пчеларския и лозаро-винарския сектор.

Въвежда се нова многогодишна агроекологична интервенция за обработваеми земи, която да адресира няколко основни потребности и ключови индикатори на Стратегическия план - запазване на почвеното плодородие, намаляване на риска от ерозия и деградация на почвите.

Министрите на правосъдието обсъдиха предложението за Директива за хармонизиране на определени аспекти в материята на несъстоятелността и по-конкретно въпросите, свързани с Дял IV „Производство по предварително договорена продажба“. Министър Георги Георгиев подкрепи активния подход към Директивата, застъпвайки се за запазване на заложената възможност за прехвърляне на договори от длъжника към купувача без съгласие на контрагентите, и изрази одобрение за предоставяне на максимална гъвкавост, която да бъде постигната чрез разширяване на ограниченията спрямо свободата на договаряне и препращането им към националното право на държавите членки.

В рамките на заседанието беше представена и актуална информация относно развитието на преговорите със САЩ за споразумение в областта на електронните доказателства в наказателния процес, Конвенцията на ООН срещу киберпрестъпността, както и относно засилването на съдебното сътрудничество с трети страни. Проведен беше и работен обяд по темата за върховенството на правото като стълб на демокрацията в Европа.

По време на заседанието министрите ще обсъдят въпроси свързани с търговските отношения между ЕС и САЩ и търговските отношения между ЕС и Китай. България, подобно на други държави членки, счита, че отношенията на ЕС със САЩ са от ключово значение не само по търговско-икономически, но и по геополитически причини.

По време на втората работна сесия се очаква Съветът да обсъди актуалното състояние на търговските отношения между ЕС и Китай. Нашата страна споделя виждането, че Китай е ключов партньор за ЕС и сътрудничеството ни следва да продължи да се развива при намаляване на рисковете за ЕС.

С оглед променената щатна численост на персонала и необходимостта от оптимизиране на структурата на Агенцията, с проекта за Устройствен правилник се предлага изцяло ново устройство и организация на дейността на администрацията на Агенцията.

Администрацията е организирана в две дирекции, като са прецизирани функциите и отговорностите на всяка дирекция. Общата администрация се предвижда да изпълнява функции по техническото осигуряване на дейността на изпълнителния директор и на специализираната администрация и да осъществява дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Предлага се да бъде организирана в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност”.

Посочената структура ще осигури възможност за прецизиране на правомощията и за специализация и фокус на съответните експерти от всяка дирекция върху възложените им функции и отговорности, както и ще допринесе за по-ефективно провеждане на процедурите за държавно подпомагане на филмовата индустрия. Разписани са и функциите на главния секретар.

Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт (част „Култура“), което ще се проведе на 7-8 април в гр. Варшава, Република Полша. Съветът във формат министри на културата ще проведе три дебата.

Първият ще бъде на тема „Опазване на културното наследство от природни и причинени от човека бедствия. Опитът на Украйна за опазване на националното наследство“. България е последователна в усилията си да утвърди потенциала на културата и културното наследство да стимулират иновациите в други сектори на икономиката и социалния живот чрез постигане на взаимна полезност. Това е особено важно от гледна точка на процеса на опазване на културното наследство и ще позволи да потърсим взаимодействие между различните политики на ЕС, които са ангажирани със защитата му от природни бедствия и човешка дейност. Специално внимание ще бъде обърнато по тези въпроси в контекста на огромните загуби в сектора на културното наследство, причинени от агресията на Русия в Украйна.

Вторият дебат ще бъде на тема Инициативата „Културен компас“ за бъдещето на Европа. България подкрепя създаването й с убеждението, че ще допринесе за формирането на стратегически политически подход към културата и ще я направи част от нашите всеобхватни политически цели, като гарантира, че тя ще стане още по-достъпна за хората.

Третата тема ще бъде свързана с резултатите от експертното становище относно положението на младите творци на пазара на труда в държавите членки на ЕС. Министрите на културата се очаква да потвърдят своята готовност да направят всичко възможно за по-лесното адаптиране на младите творци към пазара на труда.

Кабинетът прие промени в Закона за движението по пътищата, свързани с определянето на категориите превозни средства. С проекта се дава правомощие за ИА „Автомобилна администрация“ да извършва контролни проверки на пътя на всички колесни трактори.

В Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г. е заложена цел: „Подобряване на процесите, свързани с предоставяне на държавно подпомагане в областта на филмовата индустрия“, а посочената мярка за изпълнението й е „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение Закона за филмовата индустрия, с който да се осигурят условия за финансиране на дейности, свързани с промоция и показ на филми“.

Министерският съвет прие решение за одобряване проект на писмо от министъра на отбраната на Република България и министъра на националната отбрана на Румъния до министъра на националната отбрана на Република Турция относно покана за присъединяване към Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Румъния относно изграждането на Щаб на регионалното компонентно командване на специалните операции (HQ R-SOCC) и упълномощава министъра на отбраната на Република България да го подпише.

Щабът на регионалното компонентно командване на специалните операции ще осъществява планирането, командването и управлението на Силите за специални операции на Алианса за Черноморския регион. Изграждането на щаба ще допринесе за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на Югоизточния фланг на НАТО.