Да си пожелаеш диктатура: Триумфът на дигиталната амнезия

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Една четвърт от поколението Z – т.е. млади хора под 30 години – предпочита да живее под авторитарен режим вместо в демокрация.

Прочетете това отново… Една четвърт от поколението Z предпочита да живее под авторитарен режим вместо в демокрация.

Това не е мрачен сатиричен разказ, не е и постапокалиптична антиутопия по Netflix. Това е извод от реално проучване, проведено от Център „Джон Смит“ към Университета в Глазгоу. Според него 27% от младите британци – предимно мъже и дясно ориентирани – биха приели диктатура. Доброволно. И с усмивка.

Ако това не ви накара да се хванете за главата, може би е време да проверите дали още имате глава.

Свободата явно вече не е секси…

Свободата отдавна не е на мода. Тя не предлага филтри. Не ти изпраща известия. Не ти дава незабавна „допаминова инжекция“. Свободата изисква усилия, дебати, отговорност. Докато диктатурата обещава бързи решения, нулев шум и ред – макар и с цената на всичко човешко.

Младите хора, които са родени с телефон в ръка и TikTok в мозъка, не разбират колко кръв е излята, за да могат днес да се оплакват на свобода. Те мислят, че „авторитарен режим“ звучи като някакъв по-организиран startup, а не като уреден ад, в който дишането без разрешение се брои за провинение.

Вината, разбира се, не е само тяхна. Вината е и на онези, които оставиха историята да изчезне от учебниците. На онези, които превърнаха социалните мрежи в източник на „знание“ и позволиха фабриките за тролове – особено руските – да залеят поколенията с „алтернативни истини“, където Сталин е мъдър лидер, а Хитлер просто бил недоразбран.

Това са политици и „политици“, които с удоволствие биха жертвали всяка свобода за трийсет сребърника и малко власт над себеподобните си. Те унищожават образованието, защото знаят, че тъпата тълпа се управлява по-лесно. Те искат да са новите диктатори и за целта трябва да изтрият от паметта човешка… знанието за старите диктатори.

С помощта на угодническите медии и най-силното им оръжие – социалните медии. В България например Facebook се ползва с най-висок рейтинг на доверие сред… новинарските източници. Правете си заключенията.

А политик – осъден за лъжа – е по-рядко явление и от класиране на националите на световното.

Днешният информационен свят не образова, той форматира. Паметта се заменя с мемета. Поуките от Холокоста се изтриват с един коментар в YouTube. Нюрнбергските процеси се превръщат в конспирации. А истината? Истината вече не е това, което се е случило – тя е това, което има най-много лайкове.

Тревожното в тези нагласи не е само наивността. Тревожното е романтиката. Диктатурата започва да изглежда като „ред“, „силна ръка“, „лидерство“. С други думи – Instagram естетика за отчаяни души.

Това е особено вярно за онези, които не са преживели реалния вкус на тоталитаризъм: опашките за хляб, страха да говориш, изчезналите нощем, забранените книги, или слушането на радио „Свободна Европа“ като акт на революция.

Те не знаят какво е мрак, защото са родени под прожектора на свободата. Затова сега искат сенки.

А тук силна роля имат и фабриките за зомбиране.

Нали няма да се правим на наивни…? Тази промяна в нагласите не е случайна. Това е стратегическа, системна работа на дезинформационни мрежи, които използват социалните мрежи като оръжие за масово програмиране. Тролските фабрики в Санкт Петербург не създават само ботове – създават реални хора, които мислят нереални неща, след като минат промивка на мозъка от ботовете.

Фейсбук и Х (преди Туитър) са се превърнали в дигитални бойни полета, на които свободата губи всеки ден – не с куршуми, а с алгоритми. Ако имате време, направете си следния експеримент (аз го направих): направете си чисто нов профил и започнете от нулата. Вижте какво съдържание ще ви налази в „препоръчаното“. Не, не е само алгоритъм, който следи интересите на профила. В началото е масово заливане от зле маскирано крайнодясно съдържание, което се рекламира, „предлага“ и навира в очите. Ако нямате умствените филтри – да се самозащитите – сте пропаднали в „заешката дупка“ (по „Алиса в Страната на чудесата“).

Какви филтри имат, според вас, децата и младежите?

И какво имаме като резултат?

Една четвърт от поколението Z предпочита да живее под авторитарен режим вместо в демокрация.

Демокрацията умря от скука ли, що ли?

Един от проблемите е, че демокрацията не е зрелищна. Тя е бавна, хаотична, често досадна. Няма крайна победа, няма герои в лъскава броня. Няма фойерверки. И когато политиците станат карикатури, парламентът – цирк, а свободата на словото – платформа за глупост, младите просто се отегчават. И тогава идва гладът за „ред“.

Дано не оставим бъдещето в ръцете на тиктокаджии. Поколения са умирали, за да живеем свободно.

Ще се наложи да се пообразоваме. Няма начин. Ще се наложи да напомняме. Да разобличаваме. Да сочим лъжите. Да не позволяваме TikTok и Facebook да станат наши учебници по история. Да не оставим бъдещето в ръцете на тиктокаджии с романтични мечти за диктатори с добре подстригана брада.

Ако не го направим, не се изненадвайте, когато утре те гласуват за авторитарен лидер, който ще забрани не само свободата, но и споменът за нея.

Свободата не е даденост. Тя е навик, който се изгражда. Или се забравя.