Подходящи ли са българските сортове памук за производството на барут?

Колко памук може да отглежда България, ще стигне ли за голям държавен завод и колко бързо могат да реагират земеделците?

Всичко започна в Народното събрание. На въпрос трябва ли България да има завод за барут, лидерът на ГЕРБ Бойков Борисов отговори, че основната суровина за производството му е памукът и в сектора са нужни субсидии:

Няколко часа по-късно при среща с президента Румен Радев директорът на "Райнметал" потвърди нуждата от производство на барут на стария континент.

Армин Папергер – директор на "Райнметал": "Европа трябва да се довъоръжава. Барутът е много търсен и са нужни химически заводи по натовски стандарти."

След като памукът бъде ожънат, той идва в цех, в който се изчиства, след това се пресова, за да се превърне в ето тези бали с бял памук. За да се стигне дотук, памукът трябва да бъде обработен от шумните стари магани във фабриката.

Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "Омаганяването на памука реално отделя влакното."

И въпреки сложността на отрасъла, според проф. Вълкова земеделците у нас бързо могат да се преориентират и да отглеждат повече памук, ако има условия за това:

Нужната техника за обработка на памука също е предизвикателство, реколтата при него може да се събере само със специален комбайн.

И въпреки че памукът издържа на засушавания, липсата на напоителни системи допълнително минира възможността за големи добиви.

Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "С водите получават по 400-500 кг добив, докато при нас, при тези сухи условия, аз ви казах от 150 до 200 кг добив."

Сеитбата на памук у нас ще започне в края на април. Очаква се през тази година да бъдат засети около 30 хил. декара памук, което е крайно недостатъчно за един бъдещ завод за барут.

През седмицата на посещение у нас беше директорът най-големия оръжеен концерн в Европа – "Райнметал". Той се срещна с президента, премиера и с лидера на ГЕРБ, като заяви готовност германската компания да инвестира в българската оръжейна индустрия и подчерта нуждата от заводи за барут.

Малко по-рано Бойко Борисов също заговори за създаването на държавен завод за взривни вещества. Той припомни, че за да работи такова производство, е нужно голямо количество памук и поиска увеличение на субсидиите в сектора. Екипът на предаването "Говори сега" отиде в Чирпан, където са част от основните насажденията на културата у нас. От там разбрахме, че българските сортове памук са подходящи за производство на барут. Преди седмица украински учени са закупили семена от нашите сортове, за да подсигурят отбранителната си индустрия.

Нели Вълкова: "Това, което зная, всъщност го научих от наши колеги от Украйна, на които в момента е възложено да разработват отново отглеждането на памук в страната, който ще бъде използван за тази военна промишленост там, и се оказа, че всъщност от нашите късовлакнести памуци, които ги отглеждаме в България, след обработка със сярна и с концентрирана азотна киселина се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима и която се използва за направата на този барут."

Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "През 70-те години в България има около 1 милион декара памук. В Европейския съюз са три държавите, в които се субсидира тази култура. Това са Гърция, Испания и България. Най-много са площите в Гърция. Там се субсидират 250 хил. хектара, 250 хил. хектара, точно така. Втората е Испания. Там са около 50 хил. хектара и най-малко е в България."

Или ако превърнем хектарите в декари – Гърция и Испания отглеждат около 3 милиона декара, колкото са площите с царевица у нас за миналата година. И така и Европа, и България трудно могат да разчитат на сигурни доставки на памук за барутните заводи поне към този момент. А проблемът с ограничените насаждения се допълва и със скъпата и сложна обработка на суровината.

БНТ: Има ли в България такива комбайни? Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "Да, има. Такива комбайни има, намират се рядко, но могат да се наемат комбайните. Ние в Института също наемаме комбайн от съседен земеделски производител."