&format=webp)
През седмицата на посещение у нас беше директорът най-големия оръжеен концерн в Европа – "Райнметал". Той се срещна с президента, премиера и с лидера на ГЕРБ, като заяви готовност германската компания да инвестира в българската оръжейна индустрия и подчерта нуждата от заводи за барут.
Малко по-рано Бойко Борисов също заговори за създаването на държавен завод за взривни вещества. Той припомни, че за да работи такова производство, е нужно голямо количество памук и поиска увеличение на субсидиите в сектора. Екипът на предаването "Говори сега" отиде в Чирпан, където са част от основните насажденията на културата у нас. От там разбрахме, че българските сортове памук са подходящи за производство на барут. Преди седмица украински учени са закупили семена от нашите сортове, за да подсигурят отбранителната си индустрия.
Колко памук може да отглежда България, ще стигне ли за голям държавен завод и колко бързо могат да реагират земеделците?
Всичко започна в Народното събрание. На въпрос трябва ли България да има завод за барут, лидерът на ГЕРБ Бойков Борисов отговори, че основната суровина за производството му е памукът и в сектора са нужни субсидии:
"България трябва да има държавна фабрика. Това е инвестиция от 200-300 милиона. С голям капацитет. Едновременно с това Министерството на земеделието трябва да субсидира отново. Вие сте млади, но едно време имахме огромни блокове с памук и тогава имахме и барутни фабрики."
Няколко часа по-късно при среща с президента Румен Радев директорът на "Райнметал" потвърди нуждата от производство на барут на стария континент.
Армин Папергер – директор на "Райнметал": "Европа трябва да се довъоръжава. Барутът е много търсен и са нужни химически заводи по натовски стандарти."
Нели Вълкова: "Това, което зная, всъщност го научих от наши колеги от Украйна, на които в момента е възложено да разработват отново отглеждането на памук в страната, който ще бъде използван за тази военна промишленост там, и се оказа, че всъщност от нашите късовлакнести памуци, които ги отглеждаме в България, след обработка със сярна и с концентрирана азотна киселина се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима и която се използва за направата на този барут."
Сортовете памук с по-дълги влакна са подходящи за текстилната промишленост, а за отбранителната са нужни видове с къси нишки, каквито са българските. Преработеният памук е основна съставка за бездимния барут, който се ползва при огнестрелните оръжия и артилерията. В някои формули памучните тъкани представляват над 90 % от съставките. За производството на барут се ползват още нитроглицерин, окислители и катализатори. Но едва 1 % от световното производство на памук се пада на Европейския съюз. По данни на американския Департамент по земеделие над 60 % от добивите идват от Китай, Индия и Бразилия. А у нас, площите с памук са минимални.
Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "През 70-те години в България има около 1 милион декара памук. В Европейския съюз са три държавите, в които се субсидира тази култура. Това са Гърция, Испания и България. Най-много са площите в Гърция. Там се субсидират 250 хил. хектара, 250 хил. хектара, точно така. Втората е Испания. Там са около 50 хил. хектара и най-малко е в България."
Или ако превърнем хектарите в декари – Гърция и Испания отглеждат около 3 милиона декара, колкото са площите с царевица у нас за миналата година. И така и Европа, и България трудно могат да разчитат на сигурни доставки на памук за барутните заводи поне към този момент. А проблемът с ограничените насаждения се допълва и със скъпата и сложна обработка на суровината.
След като памукът бъде ожънат, той идва в цех, в който се изчиства, след това се пресова, за да се превърне в ето тези бали с бял памук. За да се стигне дотук, памукът трябва да бъде обработен от шумните стари магани във фабриката.
Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "Омаганяването на памука реално отделя влакното."
И въпреки сложността на отрасъла, според проф. Вълкова земеделците у нас бързо могат да се преориентират и да отглеждат повече памук, ако има условия за това:
"Мисля, че нашите земеделски производители са достатъчно добри, имат достатъчно натрупан опит и могат да отглеждат памук. Стига наистина да се интересуват сериозно от отглеждането на културата, да не я правят само за да получат субсидия."
Нужната техника за обработка на памука също е предизвикателство, реколтата при него може да се събере само със специален комбайн.
БНТ: Има ли в България такива комбайни? Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "Да, има. Такива комбайни има, намират се рядко, но могат да се наемат комбайните. Ние в Института също наемаме комбайн от съседен земеделски производител."
И въпреки че памукът издържа на засушавания, липсата на напоителни системи допълнително минира възможността за големи добиви.
Проф. д-р Нели Вълкова - директор на Института по полски култури – Чирпан: "С водите получават по 400-500 кг добив, докато при нас, при тези сухи условия, аз ви казах от 150 до 200 кг добив."
Сеитбата на памук у нас ще започне в края на април. Очаква се през тази година да бъдат засети около 30 хил. декара памук, което е крайно недостатъчно за един бъдещ завод за барут.
Последвайте канала на
