Защо всеки четвърти кашля дълго след вирусна настинка и грип?

Март е граничният месец между укротяването на грипа и пролетната вълна на типични респираторни вируси. Среща се и едното, и другото. Повечето хора минаха по реда си, вече се чувстват оздравели, но кашлицата не си отива.

Седмица, две, три, месец, два... Антибиотик след антибиотик без полза.

Оплакването не е уникално за пролетта на 2025-а, така е винаги след зимата. И не е нещо неочаквано след сезонни вирусни заболявания. Просто такъв е ходът на оздравяването - с опашка.

Но една от най-честите предотвратими причини е започването на лечението с антибиотици на респираторна вирусна инфекция, каквито са и грипът, и така наречените настинки. До погрешната терапия се стига, когато не е диагностицирано правилно заболяването или като презастраховане от страна на лекар, най-често след настояване на самия пациент.

Антибиотиците са безсилни срещу кой да е вирус. Тяхната сила е в борбата с бактериални инфекции, каквито може да се развият и като усложнение на вирусно заболяване в дихателната система. Взети ненужно обаче, антибиотиците “задържат” кашлицата, защото потискат имунната система и не ѝ позволяват успешно да се справи с вируса, показва практиката на пулмоложката.

Приета е оценката, че острата кашлица продължава до 3 седмици, хроничната - повече от 2 месеца при възрастните и 4 седмици при децата. Кашлицата във времето между 3 седмици и два месеца е известна като подостра или постинфекциозна и може да бъде “нормална” възстановителна реакция след вирусна инфекция, но може и да е предупреждение за сериозно състояние.

“За белите дробове кашлицата е защитен механизъм, чрез който се изчистват вдишани чужди вещества, включително вируси и бактерии. Важно е да се отбележи, че дихателната система има защита чрез ресничестия епител, който е изграден от клетки с реснички, които извършват 1500 движения в минута и помагат за извеждането на вдишаните вещества чрез придвижването на слузта към устната кухина. Редица научни проучвания доказват, че при пушачите и пасивните пушачи тези реснички са парализирани от токсичните вещества, поради което по-лесно в белите им дробове проникват вирусите и бактериите. Затова при тях по-често се проявява кашлицата.”

Фините прахови частици и мъглата също допринасят за по-продължителна кашлица и влошаване при хронични белодробни проблеми.

Механизмът на развитие на кашлицата по принцип е свързан с дразнене на кашличните рецептори, които са концентрирани в лигавицата на хранопровода, разклонението на трахеята и големите бронхи, в обвивката на белите дробове (плевра) и обвивката на сърцето (перикард), във външния слухов проход и др. Най-честата причина за кашлицата при възрастните и децата е острата вирусна инфекция. Предшестващото състояние предизвиква възпалителна каскада, повишавайки бронхиалната чувствителност и производството на слуз, като същевременно намалява извеждането ѝ по естествен начин.

Съществуват повече от 200 вируса, които водят до възпаление на дихателната лигавица и могат да предизвикат кашлица в хода на заболяването и няколко седмици след това. Понякога причина за постоянната кашлица може да бъде бронхиалната астма с кашлична форма или проблем извън белите дробове. Най-често дразненето е от стичането на секрет по задната стена на фаринкса (разговорно – задна хрема) или гастроезофагеален рефлукс - връщане на част от стомашното съдържимо към хранопровода.

Според най-цитираното мащабно епидемиологично проучване, дело на учени от Университета на Торонто, постинфекциозната кашлица засяга до 25% от възрастните след респираторна инфекция. Кашлицата може да бъде много изтощителна, но е жизненоважен рефлекс. Той играе важна роля в лечебния процес, защото изкарва болестна слуз от белите дробове. При хора в добро здраве по принцип симптомът след вирусната инфекция обикновено утихва сам след време. Обобщителното изследване, публикувано в Canadian Medical Association Journal, твърди, че кашлицата след настинка или грип е очаквана и обикновено изчезва и без лекарства най-късно след осем седмици. Това обаче може да е успокоително само ако лично ви го каже пулмолог след преглед и евентуално изследвания. Не подценявайте правилото. За изключване на сериозни причини за кашлицата задължително трябва да се направи консултация със специалист по белодробни болести. Ако кашлицата се проточи над осем седмици, трябва да се проведат допълнителни изследвания. Червен сигнал за риск за онкологични причини за упорита кашлица са най-вече кръв в секретите от дробовете, мъчителният задух, болките в гърдите, хрипове.