Майката на Митко от Цалапица: Двама от участниците скоро ще са на свобода. Готови ли сте да живеете сред убийци?

Това написа майката на убития Митко Атанаска Бакалова във Фейсбук.

Двама от участниците скоро ще са на свобода. Те ще ходят по улиците, ще живеят сред вас и вашите деца. Готови ли сте да живеете сред убийци? Защото аз не съм. Моят син вече е под земята — на него не могат да навредят повече. Но на вашите деца могат.

Аз съм Митко и няма да мълча! Искаме доживотен затвор за всички участници в това умишлено убийство. Нека справедливостта не остане просто дума“, пише още тя.

“Нито един повече! Справедливост за Димитър Малинов! Присъдата за убийството на сина ми — Димитър Малинов — вече е факт. Четири години затвор. Четири години за един отнет живот! Това не е правосъдие — това е гавра. Това е подигравка с паметта на детето ми и с всеки родител, който живее със страха, че следващото дете може да е неговото“

„Истината остана заровена, както беше заровен и Митко. Кой нанесе ударите по лицето му? Защо организираната престъпна група беше умишлено разделена на две? Защо умишлено не се разгледаха всички доказателства по делото? Какво трябва да се случи, за да бъде чута една майка, която търси справедливост за сина си? Вместо отговори, получавам мълчание. Вместо справедливост, получавам обида.

От 20.07.2023 г. до днес умирам всеки ден. Болката не свършва. Празното място на масата винаги ще е там. Снимките на стената ще останат единственият спомен от моя Митко. Усмивката му, която можеше да огрее цяла стая, и голямото му сърце, с което помагаше на всеки… това беше моето дете. А сега? Сега го има само в сънищата ми и в тишината на един опустял дом.

Как да продължа да живея с мисълта, че хората, които го убиха, ще излязат на свобода след няколко години? Четири години са подигравка с живота му. Подигравка с болката ми. Аз нямам държава — имам само болка. Всеки ден си задавам един и същи въпрос: Вчера беше Митко. Утре кой?

Не искам други майки да изпитват това. Не искам друга майка да стои на гроба на детето си, задавайки си въпроса: "Къде сбърках?" Не сбъркахме ние — сбърка системата. Но ние можем да я променим. Не трябва да позволим на тази несправедливост да остане незабелязана.