„Възраждане“ към Киселова: Потъпкахте Правилника, това е нарушение за жълт картон

След декларацията за призив за добро поведение страстите отново се нажежиха и добрия тон бързо се изпари от пленарната зала.

В крайна сметка залата мина в режим на гласуване на закона така, както го обяви първоначално Наталия Киселова – глава по глава.

От парламентарната група на „Величие“ апелираха народните представители от всички партии в Народното събрание да се подпишат под декларация, в която заявяват, че ще се държат на нивото на институцията, която представляват.

По думите на Мария Илиева от „Величие“ думите и действията на народните избраници имат влияние върху обществото и най-вече върху по-младото поколение в страната.

Причина стана началото на дискусиите по второ четене относно Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги. От ПГ на „Възраждане“ поискаха законът да се разисква текст по текст, но председателят на парламента Наталия Киселова заяви, че предложението е трябвало да бъде направено по-рано и няма как да изпълни желанието им, и уточни, че законът ще бъде разглеждан глава по глава.

Това подразни депутатите от „Възраждане“ и въпреки опитите да убедят Киселова, че постъпва грешно и в разрез с Правилника за дейността на Народното събрание, тя остана непреклонна в решението си и не позволи да бъде гласувано предложението им законът да се разисква текст по текст.

Междувременно стана ясно, че в Народното събрание са постъпили писма от земеделския министър Георги Тахов и от финансовия Теменужка Петкова, с които уведомяват, че поради неотложни ангажименти не могат да участват в предвиденото като първа точка изслушване.

По-късно, когато депутатите приемат на второ четене Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги, парламентът ще изслуша министъра на вътрешните работи Даниел Митов за действията на ведомството във връзка със сигнал за видеофайлове от архива на Петър Петров (Петьо Еврото) и твърдения за данни за извършени престъпления от висши полицейски служители на територията на Велинград с цел прикриване на вече извършени престъпления от трети лица.

Накрая депутатите приеха на второ четене промените в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги. Със законопроекта се създава нова, изцяло хармонизирана с новото европейското законодателство нормативна уредба, регламентираща условията за предоставянето на пазара на продукти и услуги, за които има определени изисквания за достъпност. С промените се осигуряват правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане” и за създаване на равни възможности на всички граждани. Основният нормативен акт, гарантиращ правата на хората с увреждания в България, е Законът за хората с увреждания. В същото време обаче действащите в момента национални изисквания за достъпност във връзка с конкретни продукти и услуги в държавите членки на ЕС са различни, като понякога различия съществуват и в рамките на една държава членка. Това води до разпокъсаност на единния пазар и увеличава тежестта, която икономическите оператори понасят при предоставянето на достъпни продукти и услуги за потребителите, посочват вносителите.

Парламентът прие на първо четене законопроекта на 12 февруари. В него се определят изисквания за достъпност на следните продукти – потребителски компютърни хардуерни системи с общо предназначение и компютърни операционни системи за тези хардуерни системи, потребителско крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, електронни четци, терминали на самообслужване, използвани главно при предоставянето на транспортни и банкови услуги като платежни терминали, терминални устройства АТМ и др. Когато пуска продукт на пазара, производителят трябва да гарантира, че той е проектиран и произведен в съответствие с приложимите изисквания за достъпност, предвиждат текстовете . Законопроектът определя и правомощията на органите за надзор на пазара, свързан със съответните продуктите и услуги. Изискванията за достъпност на продуктите следва да се прилагат за пусканите на пазара продукти след 28 юни 2025 г.

Народното събрание прие още за период от една година санкциите за бизнеса при предоставянето на въпросните продукти да бъдат с намален размер от 50 на сто. Така за установените нарушения в срок до 1 юни 2026 г. ще се налагат глоби и имуществени санкции с 50 на сто намален размер от установения. Така производител или вносител, който пуска на пазара и/или пуска в действие продукт, който не съответства на изискванията за достъпност ще се наказва с глоба от 500 до 2500 лв. вместо първоначално предвидените от 1000 до 5000 лв. Редакционните поправки бяха направени на 14 март и бяха гласувани днес.

Депутатите приеха законопроектът да влезе в сила от 28 юни 2025 г., с изключение на параграф 4 (относно Националната система за спешни повиквания - 112), който влиза в сила от 28 юни 2027 г. и параграф 6 (относно Закона за социалните услуги), който влиза в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник". Редакционните поправки, направени от Александър Иванов от ГЕРБ-СДС бяха направени миналата седмица при разглеждането на законопроекта на второ четене. Тогава Иванов ги мотивира с постъпило уведомление на съда на ЕС за образувано дело по искова молба на ЕК срещу България за нетранспониране на директивата. Според приетите текстове производителят трябва да нанася маркировката „СЕ“ върху всеки отделен продукт, който отговаря на приложимите изисквания за достъпност.