Държавата на депортациите: Румейса Йозтюрк и дългата сянка на американския фашизъм

Нека не го замазваме: гледаме как фашизмът демонстрира мускули в реално време – с официален бадж.

На 25 март Румейса Йозтюрк, турска докторантка в Университета Тафтс, е нападната по пътя към ифтар – вечерното хранене след залез по време на Рамадан. Не носи оръжие. Не е част от някаква зловеща подземна мрежа. Просто е съавторка на мнение, публикувано във вестника на университета, критикуващо вялата реакция на учебното заведение спрямо войната на Израел в Газа.

Това е всичко.

Заради това шестима маскирани агенти от Департамента по вътрешна сигурност, С НЕМАРКИРАНИ АВТОМОБИЛИ, се нахвърлят върху нея като в сцена от филм, конфискуват ѝ телефона, слагат ѝ белезници и я отвеждат на 2300 километра – до център за задържане в Луизиана – БЕЗ ПОВДИГНАТИ ОБВИНЕНИЯ, БЕЗ ДОСТЪП ДО АДВОКАТ И БЕЗ ОБЯСНЕНИЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНИ.

Това не е прилагане на имиграционна политика. Това е държавно санкционирано отвличане.

Добре дошли в новата норма в Америка на Тръмп: параноична, авторитарна и театрално жестока родина, където инакомислието се приравнява с тероризъм, където носенето на хиджаб и наличието на мнение могат да те направят „свързан с Хамас“, и където правото ти да съществуваш на американска земя зависи от прищевките на инфантилен автократ и неговата армия от послушни чиновници, за които правото на защита е по избор.

Да поговорим малко за абсурдността на „оправданието“. Министерството твърди, че Йозтюрк била участвала в „дейности в подкрепа на Хамас“. Какви дейности? Не казват. Не им се налага да казват. Защото във фашистките режими ОБВИНЕНИЕТО Е ПРИСЪДАТА. Вината се приема по подразбиране, доказателства не се изискват, а извинения не се дават.

Няма повдигнати обвинения. Няма доказана вина. Единственият ѝ „престъпен“ акт е упражняването на свободата на словото – онази, с която Америка уж обичаше да се гордее – свободата да се поставя под въпрос властта и да се проявява солидарност с потиснатите. В нормално общество това се нарича гражданска ангажираност. В Америка на Тръмп това е основание за арест, отвличане и депортация.

И това самò по себе си е достатъчно ужасяващо – жена от малцинство, отвлечена посред бял ден от улицата, преместена през щатски граници без предупреждение, името ѝ омаскарено с неясни обвинения. Но това не е само за Румейса. Това е част от по-голям модел: бавното, но неумолимо разпространение на фашистка идеология в американските институции, обвито в реторика за национална сигурност и стерилизирано в прес-съобщения.

вече не говорим хипотетично за авторитаризъм, който пълзи. Ние наблюдаваме как „нормализирането на фашистката политика“ се разгръща пред очите ни.

Стенли посочва основната фашистка тактика: превръщане на легитимен протест във вражеска атака. Държавата вече не търпи критика… тя обявява критиката за саботаж. „Не си активист“, казва фашистката власт, „ти си инфилтратор. Заплаха. Проблем, който трябва да се елиминира“. Дали това означава анулиране на виза, включване в черен списък като Canary Mission или отвеждане в черен джип – всичко това си е част от един и същ наръчник.

Ако не сте забелязали, този наръчник вече се използва с гордост от администрацията на Тръмп. Включва използването на рядко прилагани закони за анулиране на визи на студенти, които дръзнат да споменат думата „Палестина“. Включва внедряването на агенти на Департамента по вътрешна сигурност в студентски квартали като Сомървил, Масачузетс, за да провеждат отвличания пред очите на всички. Включва всяване на страх у имигрантите, като ги кара да вярват, че едно грешно изречение, един грешен туит, може да им струва статута, образованието и сигурността.

И нека не подминаваме символиката: мюсюлманка, спазваща Рамадан, изтръгната от улицата от маскирани мъже. Трудно е да не се види нарочната жестокост, показната бруталност. Тя не беше просто задържана, тя беше превърната в „нарисувано“ предупреждение.

Но може би най-опасното е бюрократичното безличие на всичко това. Арестът на Румейса не беше обявен с ботуши, маршируващи по улицата, или с горящи факли. Не. Появи се с безлично изявление от говорител на Департамента по вътрешна сигурност за „здрав разум в сигурността“. Нищо интересно тук, уважаеми граждани… нищо. Просто премахваме една опасна чужденка, дръзнала да има мнение.

Обвива насилието си в юридически жаргон и национален интерес, носи бадж вместо свастика. Крие се зад фрази като „външнополитически интереси“ и „оценка на заплахата“. Заглушава студенти не чрез бой пред Капитолия, а с анулиране на визи посред нощ.

Нека е ясно: Canary Mission не е неутрална база данни. Това е черен списък, създаден да съсипва кариери и животи на всеки, който изрази подкрепа за палестинските права. Не отчита нюанс. Не се интересува от контекст. След като си вътре, си белязан. А Румейса Йозтюрк е само последното име в този списък.

И какво следва? Ще стане ли критиката към външната политика на САЩ основание за депортация? Ще бъдат ли международните студенти принудени да подписват клетви за вярност, за да запазят визите си? Ще стане ли носенето на кефия „обосновано подозрение“?

Джейсън Стенли предупреди, че флиртът на Америка с фашизма прераства в сериозна връзка. Базата на Тръмп, захранвана с постоянна диета от недоволство и конспирации, вече приветства авторитаризма – стига да наказва „правилните“ хора: мюсюлмани, левичари, имигранти, интелектуалци. А останалите? Превъртаме новините, уверяваме се, че няма да стигне до нас, и се чудим след 50 години как сме го допуснали отново.