Туристическият бизнес е в най-висока степен подготвен за влизане в еврозоната

Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, говори в "Нашият ден" за перспективите пред българския туризъм, които ще се открият с влизането на страната в еврозоната.

"Имаме мотивацията да свършим работата, която е забавена и за която имаме потенциал", заявява тя.  

Карастоянова подчертава, че туристическият сектор вече може да се подготви за предстоящите промени благодарение на редовното правителство и заявеното политическо решение.

Към този момент той е 12%, а по изискване на Европейската централна банка ще стане 1%. Това, по думите на госта, означава освобождаване на 11% финансов ресурс, готов за инвестиции – свеж и силен инструмент за развитие.

"Голямото публично-частно партньорство, което не е дефинирано със закон, е единственият смислен модел за развитието на държавата и на сектор туризъм", смята Карастоянова.

Националният борд по туризъм организира първата национална конференция на тема "Българският туризъм и присъединяването на България към еврозоната". Акценти в дискусията, проведена под патронажа на министъра на туризма Мирослав Боршош, бяха въпросите: Как ще се отрази влизането ни в еврозоната върху развитието на българския туризъм? Какви са ефектите от предстоящата промяна в оперативната работа на туристическия сектор и какво са очакваните ефекти и ползи от въвеждането на еврото, като основна разплащателна валута у нас?

Сред официалните гости на събитието бяха представители на Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Икономическия и социален съвет, Комисията за защита на потребителите, Българската стопанска камара.

Националният борд по туризъм е предложил на Министерството на туризма партньорство в организацията на няколко големи форума, които предстоят. По време на тези събития участниците ще обсъдят новата туристическа визия на страната, маркетинга, рекламата, свързаността по въздух и суша на България, като туристическа дестинация, и широките перспективи пред бизнеса, по думите на Карастоянова.  

"Можем да кажем, че туристическият бизнес е в най-висока степен подготвен за влизане в еврозоната", изтъква Карастоянова. По думите на госта до този момент практиката в сектора предполага офериране на цени, хотели и други услуги не само в лева, но и в евро, тъй като голяма част от контрагентите са чужденци.Карастоянова допълва: 

"Има необходимост от една допълнителна информационна кампания – усилие, което предлагаме да осъществим заедно във вътрешността на страната, в по-малките туристически места и комплекси, заедно с Министерството на туризма, с Министерството на финансите, с БНБ – с компетентните и отговорни институции, които могат да дадат най-точните отговори и насоки какво трябва да се направи, така че на 1 януари 2026 година безпроблемно и в много добра кондиция българският туризъм да влезе в голямото и престижно семейство на еврозоната."

Карастоянова е категорична, че конкурентоспособността на българския туристически продукт ще се подобри значително след присъединяването на България към еврозоната. Тя изтъква психологическото въздействие на общата валута. Еврото ще предизвиква спокойствие у европейските туристи, че "са си вкъщи", а у другите чужденци – доверие в една позната валута.Карастоянова поставя акцент върху очакването на Асоциацията на банките по отношение на резерва на търговските банки в БНБ.

"Туризмът, като икономически фактор, е един от най-потенциално добрите кандидати да усвои тези средства. Затова освен да мислим чисто технически за промените, свързани с еврозоната, трябва да мислим стратегически за това какви възможности отваря тя пред нас както в национален план, визирайки този финансов ресурс, така и в международен, защото за чуждестранните инвеститори това е още един фактор на привличане на интереса и за реализация на проекти от висок клас", пояснява Карастоянова.  

Министърът на туризма е двигателят на процеса. Карастоянова одобрява усилията на Боршош за създаване на взаимодействие между държавни и корпоративни институции и НПО представители в една партньорска работна среда, поставяща важните въпроси на дневен ред.