Заместник-градският прокурор на София Христо Кръстев след фрапиращия случай на насилие над животни в Перник: Наказанията трябва да бъдат завишени и неизбежни

Проблемът е наистина сериозен. Наказателната репресия е последният стадий от превенцията при защита на дадени обществени отношения. За да може наказанието да изиграе своята превантивна и поправителна роля, то неминуемо трябва да е много по-близо до датата на извършване на престъплението. Това каза заместник-градския прокурор на София Христо Кръстев на кръгла маса в парламента, посветена на предлагането на адекватни и драстични мерки срещу насилието над животни. Конкретния случай, провокирал обсъжданията, е фрапиращия "бизнес" на садистите от Перник.

"Не суровостта, а неизбежността на наказанието е основната превенция да възпре другите членове на обществото да извършват престъпления", добави той.

Той е направил сравнително-правен анализ с действащите наказателни кодекси в Италия, Франция, Испания и Аржентина. "В нашия чл. 325 Б от НК не се прави разлика между смърт и тежко или трайно увреждане на животното. Неминуемо обществената опасност и престъпния резултат е коренно различен, когато се причини смърт и когато се причини тежко телесно увреждане на животно. Тук трябва да има разлика в наказателната отговорност. По-леко да бъде наказауемо причиняването на телесна повреда и по-тежко наказуемо причиняването на смърт", изрази мнение Христо Кръстев.

Тя съобщи, че във връзка с пернишкия случай е пуснала пет парламентарни питания, основно за това да се разбере от къде насилниците са се снабдявали с животни и във връзка с това има готовност да предложи законопроект за регламентиране на продажбата на животни в зоомагазините. „Ще използваме този момент да внесем отново закона за забрана на фермите за ценни кожи, както и законът, който забранява използването на фойерверки“, каза още  Петкова.

Народният представител от ПП-ДБ Петър Кьосев призова да не се залита в крайности при законодателните промени за въвеждането на наказания за престъпленията срещу животни и да се работи внимателно по темата. „Благодарен съм на неправителствения сектор за готовността да подпомогнат законодателния процес. Съдействието ви е изключително полезно и разчитаме на него, защото вие работите на терен. Надявам се с другите парламентарни групи да намерим начина да адресираме тези проблеми и наистина да направим необходимите законодателни промени“, каза Кьосев.

На срещата беше обсъдена необходимостта от промени в Наказателния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства за засилване на наказанията и разкриване на престъпленията срещу животни, включително организирането на боеве с кучета. Според част от участниците е необходимо завишаване на наказанията за прояви на жестокост спрямо животни, като се даде възможност при особено тежки случаи да се третира като тежко престъпление, за което наказанието е над 5 години. Поставен беше и въпроса за създаването на регистър на доказани садисти срещу животните, за да може те да търпят по-високи наказания.

Според повечето от участниците в срещата е необходимо да се създаде специален орган, който да осъществява контрола и да налага административните наказания за насилие над животни, тъй като в момента БАБХ, МВР и др. отговорни държавни институции не могат да се справят с проблема. Също така беше поставен въпросът да се даде срок за регистрация на домашните кучета и да се налагат санкции ако той се просрочи, както и да се въведе регистър за домашните котки. Също така участниците настояха за наказателни мерки срещу изоставянето на животни.

Ето какво включват предложените промени:

• ∙Разширява се наказателната отговорност за особено тежки престъпления срещу животни, включително насилие с финансова облага.∙

• Въвеждат се санкции за организирани престъпни схеми, в които насилието над животни се използва за печалба.∙

• Изисква се по-строга институционална отговорност, така че държавните органи да упражняват активен контрол, да извършват ефективни разследвания и да налагат реални наказания.