През ноември миналата година Русия изстреля нов вид ракета към Украйна. Москва дебютира с балистичната ракета със среден обсег на действие „Орешник“ (което на руски означава „лешниково дърво“) при атака срещу Днепър. Въпреки че в нея бяха използвани само инертни боеприпаси, тя отбеляза поредния опит на руския президент Владимир Путин да даде знак за готовността си за ескалация, пише Foreign Policy.
Кадрите от удара и анализът на сателитни изображения показват, че „Орешник“ вероятно може да носи шест бойни глави, всяка от които е въоръжена с шест подбоеви снаряда, общо 36.
Почти сигурно е, че „Орешник“ може да бъде въоръжена и с ядрени бойни глави, и много експерти съсредоточиха анализа си главно върху тези възможности и ролята, която ракетата играе в ядрената сигнализация на Путин.
Ядрените междуконтинентални балистични ракети (МБР) на Русия със сигурност биха могли да се справят за кратко с въздушните бази на НАТО.
Ракетата „Орешник“ помага за решаването на този проблем. Въз основа на представянето на Русия в Украйна може да са необходими десетки конвенционални ракети „Искандер“, за да се унищожат самолети в основни въздушни бази.
В конфликт, в който силите са разпръснати на големи територии, какъвто е случаят в Украйна, скъпа ракета като „Орешник“ е лош избор. Но „Орешник“ има смисъл за атакуване на гъсто разположени цели като въздушни бази, където конвенционалните й суббоеприпаси могат да нанесат значителни щети, пише Труд.
При война с НАТО Русия вероятно ще атакува военновъздушните бази на алианса в първите дни на конфликта. Русия е наясно с въздушното превъзходство на НАТО и се надява да даде на силите си известно пространство за отдих, като унищожи - или поне забави - способността на НАТО да реагира.
Съвременните изтребители - особено F-35, които много държави от НАТО все по-често използват като многоцелеви самолети - са твърде сложни, за да бъдат ремонтирани на място. F-35 и други подобни самолети са проектирани да бъдат поддържани от големи, сложни въздушни бази. Десетилетията на бюджетни съкращения концентрираха въздушните сили на НАТО само в няколко такива бази, което ги прави уникално уязвими за стрелковите боеприпаси на „Орешник“.
Сегашните европейски отбранителни системи няма да могат да се защитят от „Орешник“. Изработката на „Орешник“ не е технически трудно оръжие. Русия е добре запозната със съответните технологии и от десетилетия произвежда ракетни двигатели за ракети, подобни на „Орешник“. Русия вече разширява производствените си мощности за ракети, за да възстанови арсенала си в дългосрочен план.
Трудностите, които Русия среща при нанасянето на удари на далечни разстояния по защитени военни цели в Украйна, не бива да карат Европа да се успокоява по отношение на сигурността на своите сили през следващите десетилетия. „Орешник” и други подобни системи може да опровергаят очакванията за руската военна позиция и без да се предприемат действия, те ще се отразят негативно на способността на НАТО да поддържа бойните действия в бъдеща война.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)