Доналд Тръмп е пробил дупки в „ядрения чадър“ на НАТО, смятат мнозина в Европа

Нов ден в Европа. Отминаха светлите години на непоколебим американски ангажимент към защитата на Европа от Русия. Тук остава - поне докато Доналд Тръмп е в Белия дом - нещо по-транзакционно. И залогът не може да бъде по-голям. Европа трябва „да се активизира в голяма степен, за да осигури собствената си отбрана“, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс пред вземащите решения в Мюнхен през февруари, пише Си Ен Ен.

Досегашният отговор на Европа беше да се ангажира да увеличи разходите за страната и за Украйна, като се стреми да купува оръжия, произведени в Европа. Но беше предложено и по-радикално решение - европейски „ядрен чадър“. Ако Съединените щати винаги са били големият брат на Европа, то Франция и Обединеното кралство също са отдавнашни ядрени сили - и някои европейски лидери се чудят дали крайното възпиране на Москва не би могло да дойде по-близо до дома.

Макар че по-голямата част от ядрените оръжия в света са собственост на САЩ или Русия, Франция разполага с около 290 ядрени бойни глави, а Обединеното кралство - с 225 ракети „Трайдънт“, проектирани от САЩ.

През последните седмици се появиха множество коментари от страна на европейски лидери, които искат да подсилят общата си отбрана под британски или френски „ядрен чадър“, тъй като надеждността на Вашингтон изглежда се колебае.

Френският президент Еманюел Макрон обеща по-рано този месец да „започне стратегически дебат за защитата на нашите съюзници на европейския континент чрез възпиране“.

Коментарите му дойдоха, след като предполагаемият следващ канцлер на Германия Фридрих Мерц призова за разговори с Франция и Обединеното кралство за удължаване на ядрената им защита. Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че френското предложение „не е ново“ и е ставало дума за него няколко пъти в разговори, като хвърли подкрепата си зад идеята, предаде БТВ.

Други лидери от държави, които исторически са противници на ядрените оръжия, като Швеция и Дания, също приветстваха увертюрата на Франция към европейските съюзници.

Откакто генерал Шарл дьо Гол създаде френските ядрени сили в края на 50-те години на миналия век, отчасти за да задържи Париж в центъра на глобалното вземане на решения, френската програма е гордо суверенна - „френска от край до край“, както я описа Макрон.

Но в продължение на десетилетия по време на Студената война Франция също така се е стремяла да постави европейските си съюзници под своята ядрена защита, заяви пред Си Ен Ен Яник Пинсе, историк от френския Интердисциплинарен център за стратегически изследвания (CIENS).

Обединеното кралство не е направило никакво публично предложение за по-нататъшно споделяне или промяна на ядрената си защита. Но нейните бойни глави продължават да са заложени в доминираното от САЩ командване на НАТО, като по този начин вече предлагат стратегическа защита на европейските съюзници.

Някои лидери обаче все още се надяват на засилена подкрепа от страна на САЩ. В четвъртък полският президент Анджей Дуда призова Доналд Тръмп да разположи американски ядрени оръжия в Полша, сравнявайки този ход с решението на Русия да разположи част от ядрените си ракети в Беларус през 2023 г.

Без арсенал от мащаба на руския, Франция е „в състояние само да заплашва със стратегическо отмъщение, т.е. да удари противника много силно, за да действа като възпиращ фактор“, казва ядреният историк Яник Пинсе.

Сравнително малкият размер на ядрения военен арсенал на Франция в сравнение с този на САЩ я прави лесна за отхвърляне, дори сред най-добрите генерали на Запада, заяви генералът в оставка Мишел Яковлев, бивш заместник-командващ силите на НАТО в Европа. Освен огромната си мощ, размерът и разнообразието на американския арсенал му дават още едно ключово предимство в ядрена война - възможността да сведе до минимум всяка термоядрена размяна.

За разлика от това френският ядрен арсенал - с подводници, заредени с ракети, и бомбардировачи с ядрено оръжие - исторически е бил замислен като крайна мярка, ако руските сили от Студената война застрашат френската родина, като вероятно ще се нанесат удари по ключови обекти в териториите на съветската сфера, за да принудят противника да се изтегли.

Именно подобни различия представляват ключово предизвикателство за всеки „ядрен чадър“, съсредоточен в Европа.

Решението за нанасяне на ядрен удар „винаги е оставало и ще остане“ в неговите ръце, заяви той в национално обръщение към Франция.

Британските военни са „много активни по отношение на увеличаването на така наречения коефициент на ядрено възпиране в НАТО“, каза Лукаш Кулеса, директор на програмата за разпространение на ядрени оръжия и ядрена политика на британския мозъчен тръст RUSI, като по този начин „се увери, че всички съюзници са наясно и разбират граматиката на ядреното възпиране“.

Това означава, че ако предложението на Макрон се превърне в реалност, Франция няма да навлезе в напълно празна ситуация. Това са страни, които от десетилетия са обхванати от разширено ядрено възпиране, заяви Хедър Уилямс, директор на Проекта по ядрени въпроси в Центъра за стратегически и международни изследвания.

От решаващо значение обаче е, че САЩ не са заявили, че се оттеглят от ангажимента си да защитават съюзниците от НАТО, подчерта тя.

Подобен ход може да сигнализира колко сериозно Вашингтон гледа на повишаването на температурите в Европа.

Отблъскване на Москва

Арсеналът на Европа не може да се сравнява с този на Москва. Според Лукаш Кулеса увеличаването на европейския ядрен арсенал ще бъде „въпрос на години, ако не и на десетилетия“ инвестиции и развитие.

Но възпирането не е само въпрос на брой ракети. От съществено значение е и демонстрирането на оперативната надеждност на европейските ядрени сили. По-съгласуваното сътрудничество със съюзниците в областта на ядрените сили би било силен стимул за възпирането, каза Кулеса. Това би могло да включва зареждане с гориво във въздуха от съюзниците в подкрепа на френските бомбардировачи или способности за борба с подводници за защита на британските или френските ядрени подводни маневри. Предвид десетилетията на свиване на инвестициите в британската армия, бяха повдигнати въпроси относно възпирането, което британските конвенционални и ядрени оръжия предлагат, особено като се има предвид зависимостта им от американската верига за доставки.

През последните осем години Обединеното кралство публично призна за две неуспешни изпитания на ядрени ракети, едното от които във водите край Флорида, когато макетните ракети не се изстреляха по предназначение.

Миналия месец британският министър-председател Киър Стармър обеща това, което правителството определи като „най-голямата инвестиция в разходи за отбрана от Студената война насам“ в един все по-опасен свят.

Други европейски съюзници, които не притежават ядрени оръжия, увеличават разходите си за конвенционални оръжия, а това също е от значение, твърдят анализатори.

В основата си „ядрените оръжия не са магически инструмент“, казва Кулеса.

Всяко истинско възпиране на Русия ще се нуждае от конвенционални и ядрени сили, каза той, а при Тръмп „въпросът е дали може да се разчита на американския ангажимент и участие“.