Оставки и нови депутати в 51-ото НС

Народното събрание ще обсъди на второ четене промените в Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги, според програмата за работа на депутатите.

Вчера депутатите приеха точката да бъде първа от дневния ред за днес по предложение на народния представител от "БСП - Обединена левица" Мая Димитрова.

Трима нови депутати положиха клетва в началото на днешното пленарно заседание - Ивайло Костадинов и Иван Клисурски от „Има такъв народ“ (ИТН) и Самуил Славов от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ).

Преди това председателят на Народното събрание Наталия Киселова съобщи, че в парламента е постъпило решението на Конституционния съд по делото за законността на парламентарните избори на 27 октомври 2024 г., както и последващото решение на Централната избирателна комисия (ЦИК). 

Вчера Конституционният съд обяви за незаконен избора на 16 народни представители. След преизчислението на резултатите в част от секциите на парламентарните избори на 27 октомври миналата година партия „Величие“ прескача 4-процентовата бариера за влизане в парламента с над 100 гласа. 

Решението на съда е публикувано на сайта на институцията.Вчера Централната избирателна комисия прие преразпределение на мандатите в парламента, като „Величие“ ще има десет депутати в 51-вото Народно събрание. ЦИК обяви за избрани 16 народни представители.

Танер Емин от ДПС-Ново начало е подал оставка, стана ясно от изявлението на Хамид Хамид.

Явор Хайтов положи клетва като народен представител от „Алианс за права и свободи“.

Парламентът започна обсъждането на второ четене на законопроекта за изискванията за достъпност на продукти и услуги за хората с увреждания, но не успя да го приеме изцяло заради изчерпване на времето за законодателна дейност в днешното пленарно заседание.

От „Възраждане“ взеха думата за поредица от изказвания и процедури по време на обсъждането на законопроекта.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова на няколко пъти им направи забележки, че се отклоняват от темата. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че Киселова не е класен ръководител и не трябва да създава напрежение, а да води заседанието.

Ангел Янчев („Възраждане“) дори даде педагогически съвети на Киселова, сред които да забрани ползването на смартфони в залата, защото „народното представителство се разконцентрира и не внимава", както и тези, които стоят прави в залата, в понеделник да бъдат повикани с родител.

Председателят на Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание Петър Кънев призова: „Хайде, малко срам, моля ви. Този закон засяга инвалидите, хайде да го приемем. Пет години отлежава, пет години безвремие“, посочи той.

По-късно, с аргумента, че този закон е изключително важен, от "Възраждане" предложиха удължаване на времето за законодателна дейност до приемането на този законопроект и след това да има три часа парламентарен контрол.

Искането обаче беше отхвърлено и при прегласуването. 

 След отказа за удължаване на времето за законодателна дейност, Цончо Ганев ("Възраждане") обвини Петър Кънев и БСП, че бойкотират приемането на законопроекта. Има една прекрасна китайска поговорка - "Ако човешката глупост можеше да лети, някои хора нямаше да кацнат", отговори му Кънев.

В първите 80 члена на този закон няма нито едно предложение, можеше спокойно да ги гласуваме заедно, решихте в последния момент, че трябва да ги гласуваме поотделно, посочи той. Кънев отбеляза, че, ако се гласува поотделно всеки член с репликите, това отива до 3:00-4:00 часа следобед. Това ли ви е грижата към инвалидите, попита той. Костадинов каза, че има пет човека за изказвания и става въпрос точно за още половин час.

За период от една година санкциите за бизнеса да бъдат с намален размер от 50 на сто или 80 на сто, предложиха депутати по време на обсъждането на второ четене в пленарната зала на законопроекта за изискванията за достъпност на продукти и услуги.

С него се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/882 от 17 април 2019 г. и се определят изисквания за достъпност за хора с увреждания на редица продукти, сред които потребителски компютърни хардуерни системи с общо предназначение и съответни компютърни операционни системи, електронни четци, терминали на самообслужване, използвани главно при предоставянето на транспортни и банкови услуги като платежни терминали, терминални устройства АТМ, автомати за продажба на билети, автомати за регистрация на пътници, интерактивни терминали на самообслужване.

Изискванията за достъпност следва да се прилагат за пусканите на пазара продукти след 28 юни 2025 г. Производителят трябва да нанася маркировката „СЕ“ върху всеки отделен продукт, който отговаря на приложимите изисквания за достъпност, предвижда законопроектътВ пленарната зала Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) предложи законопроектът да влезе в сила от 28 юни 2025 г., с изключение на параграф 4 (относно Националната система за спешни повиквания - 112), който влиза в сила от 28 юни 2027 г. и параграф 6 (относно Закона за социалните услуги), който влиза в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник".

Той обясни, че това е във връзка с постъпило уведомление на съда на ЕС за образувано дело по искова молба на ЕК срещу България за нетранспониране на директивата. Ако не го приемем в този срок, мисля, че санкцията беше еднократна от над 600 хиляди евро и после по 15 хиляди на ден, обясни Иванов.

Той посочи, че въвеждането на санкции по законопроекта е задължително и е с цел подобряване и достъпност на услугите. Когато коментирахме дали те не могат да бъдат отложени, разбрахме, че ще нарушим препоръките на ЕС и България ще попадне под ударите на санкции, обясни той.

Затова Иванов предложи в законопроекта да се запише нов параграф 3 - за нарушенията по чл. 73 до 89, извършени до 1 юни 2026, се налагат глоби и имуществени санкции в размер, намален с 50% от установения, т.е. за период от една година санкциите за бизнеса да са в намален размер.

 Богдан Богданов ("Продължаваме промяната-Демократична България") предложи за нарушения, извършени до 1 юни 2026 г., да се налагат глоби и имуществени санкции в размер, намален с 80 на сто от установения. Целта на този текст е да дадем повече време на бизнеса да се подготви спрямо изискванията, обясни той.

Климент Шопов ("Възраждане") посочи, че в допълнителните разпоредби има параграфи, в които сумите са написани в евро, и поиска навсякъде в закона всички суми да са определени в лева.

В параграфа, засягащ Закона за социалните услуги, от "Възраждане" предлагат срокът, в който чуждестранни доставчици могат да предоставят социални услуги у нас, да е до един месец в рамките на една календарна година. Редно е тези доставчици да бъдат лицензирани в България, посочи Шопов.