Той е преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
По думите му през този период сутрешните температури ще се задържат около 10 градуса или малко под тях, а максималните температури ще достигнат много високи стойности. За повечето места в страната температурите "ще бъдат твърдо над 20 градуса".
В някои от южните райони на България и в районите, които са "деликатни" на южен вятър, на фьонов вятър, температурите ще надминат и 25 градуса.
Подобно време не е характерно за всяка година през март, обаче по-важното е, че целият период от десет дни ще бъде с трайни високи температури, коментира климатологът.
По думите на доц. Рачев вероятно за Цветница ще има "много добри върби, с вече оформени листчета", тъй като температурите през март ще бъдат доста над нормалните.
Месеците април и май се очаква да бъдат близки по температурен режим до този, който познаваме от последните 20 години, прогнозира доц. Рачев.
Тези два месеца ще бъдат сравнително нормални в температурно отношение и малко по-топли, добави той.
На 26 март България ще премине от зимното към лятното часово време, което дава възможност за по-пълно оползотворяване на светлата част на деня, каза доц. Рачев.
По отношение на енергетиката и пестенето на енергия това означава, че ще има по-малко въглеродни емисии в атмосферата и промяната на часовото време е напълно оправдана, е мнението на доц. Рачев.
Февруари също беше един от най-топлите месеци, откакто има метеорологични наблюдения, но "дългосрочните прогнози за януари бяха катастрофално фалшиви за Европа", заяви климатологът.
По думите на доц. Рачев "Европа и почти цяла Северна Африка оформиха единственото синьо петно с под нормални температури за цялата Земя".
Това показва, че глобалното затопляне не е мит, а е факт, като в отделни райони на Земята, поради специфичната циркулация може да се наблюдава отрицателна аномалия - времето да бъде по-студено, обясни доц. Георги Рачев.
Очаква ни много хубав период на продължително топло и сухо време, което не е много характерно за март. Още от днес, 21 март, се очаква у нас да започне продължителен период от десетина дни, през който средните температури ще бъдат значително по-високи от нормалните, прогнозира климатологът доц. д-р Георги Рачев, предаде БТА.
Март месец ще си отиде като по-топъл и по-влажен, прогнозира доц. Рачев. Той отбеляза обаче, че досега вече на много места е изпълнена почти двойната месечна норма за валежите, а средните мартенски температури ще бъдат може би с 2, а на места и с повече от 3 градуса по-високи от нормалните.
Едва в началото на април ще има захлаждане на времето, с максимални температури от 14-15 градуса, каза доц. Рачев. От 3 до 5 април се очаква да има значително по-хладно време, но заради активната вегитация, която предстои заради топлото време до края на март, до десет дни много от ранните овощни видове ще цъфнат, прогнозира климатологът.
За периода между 3 и 5 април се очаква да има по-ниски температури, като това се отнася особено за сутрешните температури. Тогава във високите котловинни полета у нас може да има и "слаб мраз", но е много трудно още от сега да се прогнозира какви ще са температурите в началото на април. Има обаче вероятност те да са около нула градуса, но предстои да се уточнят в края на март, каза доц. Георги Рачев.
Около 7-9 април има вероятност за превалявания, след което от 10 април до Великден - 16 април, се очаква времето да е слънчево, с малка облачност, каза доц. Георги Рачев. Според него тогава минималните температури ще са от 6 до 10 градуса, а максималните - над 15 градуса. Времето ще е много хубаво, типично пролетно, като по-скоро ще е типично за края на април и за началото на май.
През април и през май се очаква валежите да бъдат в рамките на нормалното и може би да са малко повече от нормалното. Това са дългосрочните прогнози, които дава Американската агенция за изследване на океаните и континентите, отбеляза климатологът.
Той уточни, че повечето страни в Европа се намират след 39-ия паралел, северна ширина и слънцето свети много на териториите им. На нашите географски ширини денят достига 15 часа и 20 минути, а на север е още по-голям. Затова е редно да се използва светлата част на денонощието, отбеляза климатологът.
Той отбеляза обаче, че друг е въпросът, който е свързан с чувствителността на хората към изменението на времето. Естествено е, че смяната на часа влияе върху структурата, динамиката и върху денонощния ритъм на човешкия живот, но това продължава много кратко, обясни ученият.
Интересен е фактът, че през миналата година 4,5 милиона българи са пътували в чужбина, каза доц. Рачев. Той отбеляза, че по-голяма част от пътувалите българи са сменили часовия пояс, като, отивайки в Европа са върнали часовника с един час назад, а отивайки в Москва - са прибавили един час. Никой не се оплаква от това, въпреки че милиони българи са пътували до различни континенти.
Часовата разлика много бързо се преодолява, когато хората са по-млади и когато пътуването е свързано с положителни емоции. Човекът е изключително адаптивен и смяната на един час не представлява особен проблем, коментира климатологът.
Януари беше един от най-топлите месеци, откакто съществуват метеорологични наблюдения в света, но в България, на Балканския полуостров и в Европа, температурите бяха под нормата, каза доц. Георги Рачев, обобщавайки каква в климатично отношение беше изминалата зима.
И до днес големите метеорологични центрове нямат отговор защо се е получи така. Цялата Земя през януари е била по-топла от нормалното, а единствено в Европа и Северна Африка беше отбелязана отрицателна температурна аномалия, коментира климатологът.
)