Дните от седмицата

Въпросът за първия ден от седмицата отдавна е спорен, както между отделните времена, така и между отделните религии.

В СССР отначало използвали 5 дневна и 6 дневна седмица. В 1929-30 г. били правили опити да се въвежда 5 дневната седмица. От 1.ІХ.1931 г. този „революционен” експеримент продължил с 6 дневната седмица с фиксирани почивни дни на 6, 12, 24 и 30 ден от всеки месец. 1 март заменил 30.ІІ, а последните дни на месеца с 31-во число се явявали допълнителни работни дни извън обичайния 6 дневен цикъл. Връщането към нормалната 7 дневна седмица станало на 26.06.1940 г.

Благодарение на европейската колонизация и последвалата глобализация, 7 дневната седмица се приела повсеместно, дори в културите, където имали друга единица в календара си. Международната организация по стандартизация постановила чрез международните стандарти ISO-8601, че именно понеделник трябва да е първият ден от седмицата.

В наше време не е прието и присъщо седмицата да се започва с почивка, затова започва в понеделник. Първенството на неделния ден се запазил само в църковната християнска литургична традиция. От гледна точка на астрологията е напълно естествено и логично да започва отчитането на седмицата от неделята, денят на Слънцето, който е удачен и съзидателен, отколкото понеделник, денят на непостоянната Луна и който се явява труден ден.

Може би това е единственото нещо, при което се стига до взаимно съгласие между астрологията и църквата, защото иначе знаем, че църквата я отрича. Християнството утвърждава, че 7 дневната седмица е била установена от самия Бог, който 6 дена се трудил, а на 7-я си почивал от работата по Сътворението и приканвал и хората да постъпят така. Обаче историята и отделни тирани внесли изменения в порядъка на нещата. По вавилонска традиция най-последния ден от седмицата е събота и са го смятали за нещастен. В астрологията това е денят на Сатурн. Този ден го наричали „сабат”( покой) и се стараели да се въздържат от всякаква работа.

С времето хората от християнският свят започнали да почитат неделята-ден, в който е възкръснал Исус. Някои християнски секти (напр. адвентистите) следват все още Стария Завет и продължават да съблюдават съботата като почивен ден. В древен Египет използвали 10- дневна седмица, както и във френския революционен календар. Той бил измислен специално за противопоставяне на буржоазния свят и за да се ознаменува новата ера на революцията. Състоял се от 36 седмици по 10 дена всяка и още 5-6 допълнителни дни. В календара на маите съществували 13 и 20 дневни седмици.

Първенството по този или онзи ден има преди всичко културно-историческо и езотерично значение. Въпросът за съществуването на биоритмите на отделните дни си остава неизучен. Според Стария Завет, отговорът е един-неделя е първият ден на седмицата като начало на Творението. Съботата е ден за почивка и последния ден, който се посвещава на Бога. През ІІ в.пр.н.е. в Рим се придържали първоначално към този обичай, но император Адриан забранил на християните да почиват и празнуват в събота. Така денят за почивка се пренесъл в неделя, а в 321 г. римският император Константин узаконил този ден като ежеседмичен държавен празник.