„Това предполага, че колкото по-голяма е татуировката и колкото по-дълго време е върху кожата, толкова повече мастило се натрупва в лимфните възли“, каза водещият изследовател Сигне Бедстед Клеменсен, доцент по биостатистика в Университета на Южна Дания.
Анализът показва, че татуировките, по-големи от дланта на ръката, увеличават риска от рак на кожата почти 2,4 пъти, а от лимфома - 2,8 пъти.
Изследователите планират да се съсредоточат върху това как частиците мастило влияят върху лимфните възли и дали някои видове лимфома са по-силно свързани с татуировките, отколкото други.
Когато мастилото за татуировки се инжектира в кожата, частиците от пигментната течност могат да се придвижат към лимфните възли и да се натрупат в тях, обясняват изследователите.
Предишни изследвания допускат, че някои пигменти в мастилото за татуировки може да са по-малко здравословни от други, но това проучване не открива ясна връзка между рака и определени цветове на мастилото, казват учените.
Резултатите от изследването са публикувани в списание BMC Health, пише БТА.
Сравнявайки хората, които имат татуировки и са диагностицирани с рак, с тези, които нямат нито едно от двете, учените установяват, че първите са по-често засегнати от рак на кожата и лимфома.
„Виждаме, че частиците мастило се натрупват в лимфните възли и подозираме, че организмът ги възприема като чужди вещества“, каза в изявление до медиите Хенрик Фредериксен, клиничен професор в Университета на Южна Дания.
Изследователи установиха, че татуировките, които са по-големи от дланта на ръката, увеличават повече от два пъти риска от рак на кожата и почти три пъти риска от лимфома или рак на лимфните възли, съобщи ЮПИ, позовавайки се на ново проучване.
За целите на това проучване учените анализират данни от текущо изследване на датски близнаци. Те сравняват близо 2400 случайно избрани близнаци, родени между 1960 и 1996 г., както и 316 близнаци, при които единият е диагностициран с рак. „Уникалният аспект на нашия подход е, че можем да сравняваме двойки близнаци, при които единият има рак, като същевременно и двамата имат сходни гени“, каза Якоб фон Борнеман Хелмборг, професор по биостатистика в Университета на Южна Дания.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)