В интервю за литовско радио тя каза, че ходът има за цел и да бъде изпратено „стратегическо послание“, че Литва е готова да „използва абсолютно всичко“, ако това се наложи.
Министърът на отбраната Довиле Шакалене заяви, че изтеглянето на страната не е само заради видовете оръжия, които Литва възнамерява да купи.
Парламентът във Вилнюс реши през юли да изтегли страната от споразумението, към което тя се присъедини през 2008 година.
Повече от 120 страни са подписали конвенцията, която забранява придобиването, употребата и производството на тези оръжия.
Правителството във Вилнюс обаче смята касетъчните боеприпаси за високоефективна отбранителна мярка. То също така отбелязва, че, освен Норвегия, нито една от страните, които граничат с Русия, не е подписала конвенцията за касетъчните боеприпаси.
Литва официално се изтегли от международната конвенция за касетъчните боеприпаси днес заради продължаващата руска инвазия на Украйна, съобщава БТА.
Касетъчните боеприпаси са ракети и бомби, които се взривяват във въздуха над своята цел, разпръсквайки много малки взривни устройства. Те предизвикват противоречия основно поради това, че значителна част от тях не се детонират и падат на земята, където представляват заплаха за цивилното население.
Литва гранични с руския балтийски анклав Калининград и със съюзника на Русия Беларус. Нито една от тези две страни не се е присъединила към конвенцията за касетъчните боеприпаси. Литва смята войната в Украйна за директна заплаха за националната си сигурност.
)