Жените в ЕС печелят по-малко от мъжете, българките получават с 20% по-ниска средна заплата

Жените в България и защо има само една дама в правителството

Тенденциите в Европа и индексът на равенство

Полови стереотипи и сексизъм

Работещите жени в Европейския съюз (ЕС) печелят средно с 13% по-малко от мъжете за една и съща работа. Единствено в Люксембург средната брутна заплата на жените и мъжете е еднаква, а дори се отчита и лека преднина в полза на нежния пол. Това заяви за БТА Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби (ЕЖЛ) и председател и основател на Българската платформа на ЕЖЛ. Средната брутна годишна заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете и разликата остава относително постоянна от 2008 до 2022 г., коментира тя. Средната брутна заплата на жените у нас представлява между 79% и 82% от заплатата на мъжете, добави Балабанова.

Изводите са от проучване на Българската платформа на ЕЖЛ, изготвено от изследователски екип на институт „Зангадор“ и обхваща статистика в периода 2008-2022 г. Балабанова отбеляза, че резултатите потвърждават тенденцията средната брутна годишна работна заплата на жените да бъде по-ниска от тази на мъжете за икономиката като цяло.

Секторите с най-големи разлики са финанси и застраховане, хуманно здравеопазване и социална работа, култура и спорт, преработваща промишленост и др. Големи разлики се отчитат и в сектора със създаване и разпространение на информация и творчески продукти. Най-малки разлики в заплащането между жените и мъжете има в селското и горско стопанство, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, транспорт, държавното управление и др.

В две икономически дейности, доходите на жените са по-високи от тези на мъжете, обобщи Балабанова. В административни и спомагателни дейности средната брутна годишна заплата на жените е 101-121% от тази на мъжете. В строителството средната брутна годишна заплата на жените е 98-113% от тази на мъжете, отбеляза експертът.

Една от икономическите дейности, в които разликите в средната брутна годишна работна заплата се увеличават в периода 2008-2022 г., е хотелиерство и ресторантьорство. Там средната брутна годишна работна заплата на жените намалява от 84% от тази на мъжете през 2008 г. на 79% през 2022 г., сочи анализът. Другият такъв сектор е финансови и застрахователни дейности, където средната брутна годишна работна заплата на жените намалява от 71% от тази на мъжете през 2008 г. на 61% през 2022 г.

Икономическите дейности, в които разликите в средната брутна годишна работна заплата между мъжете и жените намаляват в периода 2008-2022 г., са: производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива; транспорт, складиране и пощи; образование.

След избирането на кабинета през януари от Платформата излязоха и с отворено писмо, в което запитаха защо в състава на правителството има само една жена. Балабанова коментира за БТА, че това се възприема като „класически патриархален модел на управление“. Подчертахме, че с една единствена жена в кабинета българските жени не биха могли да очакват, че техните интереси и проблеми ще бъдат отчетени и защитени, заяви тя. В 66-ия кабинет на България, управлявал страната ни в периода 1947-1949 г., също е имало само една жена, т.е. 75 години по-късно сме отново в същата ситуация, коментира още Балабанова.

Жените в България остават недостатъчно представени и при вземането на икономически решения, като статистиката показва, че делът на жените в управителните съвети на най-големите публично регистрирани компании е намалял от 19% през 2023 г. на 18% през 2024 г., каза експертът. По думите ѝ това е 16 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС.

„Въпреки някои подобрения жените в Европа все още страдат от различия между половете, що се отнася до заплатите, участието на работната сила, заетостта и йерархичните позиции на работното място“, коментира Балабанова. И посочи, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) предоставя ценна информация и анализи за равенството между половете в ЕС, като публикува ежегодно „Индекс на равенството в ЕС“ Индексът измерва различията между половете между жените и мъжете в шест основни области – работа, пари, образование, време, сила и здраве, като се състои от 31 индикатора, разясни тя. Индексът използва скала от 1 до 100, където 1 означава пълно неравенство и 100 за пълно равенство.

„Ако пълното равенство на половете се измерва на 100, в момента в ЕС нивото е 71 пункта, което се разглежда като бавен напредък. В сравнение с 2023 г. се отчита повишение от незначителните 0,8 пункта“, обясни Балабанова. България в този Индекс получава 64,5 точки от 100 за равенство между половете, или с 6,5 точки под резултата за ЕС, коментира тя.

Индексът сочи още, че заетостта на жените в ЕС се е увеличила, разликата в заплащането между половете обаче все още е много очевидна, отбеляза президентът на Европейското женско лоби. Балабанова заяви, че все още съществува мнението, че жените са тези, които трябва да се грижат за децата и дома, което, по думите ѝ ги ощетява от професионално развитие. „Близо една от три жени, които са извън работната сила в ЕС, но желаят да работят, споделят, че това се дължи на отговорности за грижи, които трябва да полагат“, коментира експертът.

Една от темите, по които в момента работим, е полови стереотипи и сексизъм в България, заяви Илиана Балабанова. Предстои изготвянето на изследване относно сигнали за Съвета за електронни медии (СЕМ) относно един от реалити форматите в българския ефир. От ЕЖЛ следят и за хармонизиране на законодателството ни с приетата през 2024 г. Директива на ЕС срещу насилието над жените и домашното насилие.

От януари 2025 г. работим по проект “Умения и капацитет за отстояване на правото на равнопоставеност”. В следващите 10 месеца ще разработим модули за обучение за изграждане на капацитета и познанията за правото на майчинство и за закрилата от насилие, основано на пола, сред нашите организации – членове, активисти, партньори и съмишленици, заяви Балабанова. По този начин ще консолидираме знанията в две важни сфери на правото на равнопоставеност, ще изградим умения за справяне в различни правни ситуации и ще подобрим уменията за защита на тези права чрез възможности за водене на стратегически дела, обясни тя.