Министър Тахов: Използваме всички опции, за да увеличим подкрепата за българските фермери и преработватели

Използваме всички възможности за разширяване подкрепата за фермерите и преработвателите в страната. Ръководството на Министерството на земеделието и храните отделя особено внимание на модернизацията на земеделските стопанства и предприятията. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов в Казанлък при откриването на 11-ата Национална среща на земеделските производители в България.

Във видео обръщение към участниците във форума европейският комисар Кристоф Хансен информира за представената от Европейската комисия визия за развитието на агрохранителния сектор и приоритетите й.

Във форума се включиха още заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, земеделски производители и организации от сектора, представители на научната общност.

Д-р Тахов информира участниците във форума, че законопроектът за доставките на земеделски продукти и храни е в напреднала фаза. „Дефинирахме порочните практики в цялата агрохранителна верига, като предстои проектът да бъде презентиран пред всички заинтересовани целеви групи“, каза той и подчерта, че в момента по Втори стълб на Общата селскостопанска политика са отворени десет приема по Стратегическия план, като до края на годината да стартират още 11.

Марио Милушев, директор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, отбеляза безпрецедентните предизвикателства пред земеделските стопанства, растящото геополитическо напрежение, структурните предизвикателства и зачестилите екстремни климатични събития, което налага нов подход към агросектора. Той подчерта значението на сектора на селското стопанство и храните за ЕС, като заяви, че той генерира над 200 млрд. евро добавена стойност.

Министър Тахов допълни, че е преодоляно забавянето при разработването на процедурите за дългоочаквания прием по подхода “Водено от общностите местно развитие” (ВОМР), като общият бюджет за подкрепа на стратегиите надхвърля 738 млн. лв.

Министър Тахов коментира, че традиционно едни от най-атрактивните възможности за подпомагане са подмерките 4.1 и 4.2 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. От 2015 до 2024 г. по тях бяха подадени над 10 000 проектни предложения. Така над 2 млрд. лв. бяха насочени към 4 000 земеделски стопанства и преработвателния сектор.

Министър Тахов съобщи, че МЗХ предлага късите вериги на доставки и директното предлагане на произведената селскостопанска продукция да бъдат насърчени с подпомагане от Стратегическия план. Предвижда се интервенцията „Сътрудничество за къси вериги на доставка“ да бъде включена в програмата за 2025 г. през второто полугодие. Максималният размер на разходите за един проект ще бъде 300 000 евро, като важно условие е да кандидатстват сдружени стопани.

Министърът на земеделието и храните подчерта важността за обединението на сектора, за да бъде конкурентоспособен на един все по-сложен и непредсказуем пазар.

По думите му, годината ще завърши с много допълнителни възможности за инвестиции, както за земеделските стопани, така и за преработвателните предприятия, за които са предвидени средства в размер на 450 млн. евро в рамките на четири приема. Така ще се гарантират възможности за реализация на инвестиции за над 900 млн. евро чрез модернизация на стопанствата и предприятията, прилагане на биологично производство и реализиране дейности, свързани с опазване на околната среда и намаляване на въглеродния отпечатък.

Снежана Благоева, представител на МЗХ в Постоянното представителство на България в Брюксел, запозна участниците в конференцията с новия подход на Комисията по отношение на зелените изисквания към агросектора. Тя подчерта, че към момента ЕК не дава индикации за отстъпление от целите за околна среда и климат, но те трябва да се реализират по разумен начин, като бъде запазено земеделското производство и бъде гарантирана продоволствената сигурност.

Той посочи още, че за броени часове над 1000 производители на царевица са подали заявления за подпомагане по стартиралия вчера прием по кризисния резерв на ЕС за сушата през 2024 г., в рамките на определения за България бюджет от 10 900 000 евро чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието.