„Уволнен си“ - посланието беше недвусмислено. Доналд Тръмп знае какво прави. Той го правеше години наред в своето телевизионно риалити шоу. Но сега не става въпрос само за Зеленски. Това е и сигнал към Европа: може да сте следващите, ако не приемете новите правила на играта.
Путин вече не спира да се удивлява. Западът се разпада пред очите му - а Америка, единствената сила, с която Путин така или иначе се съобразява, изпълнява всичките му искания, без да иска нищо в замяна, пише Дирк Емерих за Deutsche Welle.
Има дни, които променят хода на историята. Един от тях беше 28 февруари 2025 година. Това е като нова игра на зарове, когато те току-що са хвърлени, но не се знае как ще паднат и какви числа ще покажат. В този миг обаче нищо повече не може да се промени.
Има дни, които променят хода на историята. Един такъв ден бе 28 февруари 2025 година.
В Лондон британският министър-председател Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон призоваха за създаването на „коалиция на желаещите“ (в подкрепа на Украйна. - бел. ред.) и искат да разработят собствен план за прекратяване на огъня. Те също искат да предоставят гаранции за сигурността на Киев. Всичко това трябва да бъде изработено бързо и отново да бъде обсъдено с Доналд Тръмп. Дали обаче той ще пожелае да го направи, не е ясно.
Германия все още не е намерила своята роля в новата система от геостратегически координати. Така желаната ос Берлин-Париж като двигател на обединена и решителна Европа сега се трансформира в ос Лондон-Париж. Берлин е в ролята на зрител. На срещата в Лондон на 2 март Стармър и Макрон седяха заедно със Зеленски на масата на президиума, а канцлерът на ФРГ Олаф Шолц – четири места по-нататък. Стармър и Макрон представиха резолюциите на срещата. Шолц каза само, че дискусията е била добра и информативна.
На Мюнхенската конференция по сигурността, американският вицепрезидент Джеймс Дейвид Ванс за първи път шокира съюзниците на САЩ, като се нахвърли върху европейските демокрации по възможно най-острия начин. Но това, което първоначално изглеждаше като заплаха за прекратяване на трансатлантическото партньорство, всъщност беше осъществено на 28 февруари.
Напълно възможно е екипът на Тръмп вече да разработва детайлите на много по-далечна сделка с Москва. Тръмп вече заяви, че е готов да съживи икономическите отношения с Русия и да върне президента Владимир Путин в Г-8. Домакинът на Белия дом също така заяви, че не иска да разполага американски войски в Украйна.
Последиците от всичко това все още не могат да бъдат предвидени. Заровете все още се търкалят на масата. Сега не е много ясно дали НАТО ще съществува в сегашния си вид след шест месеца. След шока от речта на Ванс в Мюнхен Европа изглежда е осъзнала това.
През последните седмици Путин не спира да се удивлява. Той просто наблюдава случващото се, без да е необходимо да прави нещо. Западът се разпада пред очите му - а Америка, единствената сила, с която Путин така или иначе се съобразява, изпълнява всичките му искания, без да иска нищо в замяна. В крайна сметка Путин може да поиска и още повече.
Това сравнение с актуалната ситуация в света е едновременно и правилно, и погрешно. Правилно, защото никой не знае как всъщност ще изглежда светът след няколко месеца или година. Грешно, защото президентът на САЩ Доналд Тръмп не оставя нищо на случайността, а следва ясен план.
Тръмп иска да установи нов световен ред. Международното право ще бъде заменено от властта на големите играчи в световната политика. А големите играчи са Съединените щати, Китай и Русия. Всички останали са без значение. Всички, които не са сред големите играчи, трябва да се съобразяват с тях. Тези, които не са съгласни, ще бъдат наказани и унижени. Скандалът в Белия дом на 28 февруари (по време на разговорите между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски. - бел. ред.) се случи точно по този сценарий. Първата жертва беше Зеленски.
Фридрих Мерц, бъдещият федерален канцлер, изобщо не присъстваше в Лондон. Това може и да е било вярно от протоколна гледна точка, но със сигурност е трябвало да бъде на масата за преговори предвид извънредните обстоятелства. Олаф Шолц е можел да реши въпроса без проблем, но очевидно не е искал. Шолц прави впечатление на човек, който не иска да признае, че ще трябва да напусне поста си, той повтаря отдавна известните си позиции и продължава да говори колебливо: „Инициативата е на Франция и Великобритания, които не са били току-що на избори и са по-отворени по въпроса за военното присъствие“.
Фридрих Мерц, разбира се, не би се изразил по този начин. Той натиска участниците в преговорите бързо да постигнат съгласие за съставянето на ново правителство. Берлин няма никакво време за губене, в противен случай ще продължи да заема маловажни места на масата за преговори - не и в президиума.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)