На MWC 2025 австралийският стартъп Cortical Labs представи първия в света настолен компютър CL1, който използва живи човешки мозъчни клетки.
Човешкият мозък отстъпва на традиционните силициеви процесори в изчисленията, които изискват сложни математически операции. Според последните изследвания скоростта на човешкия мозък е по-ниска от тази на 50-годишен процесор.
Cortical Labs е основана в Мелбърн през 2019 година и оттогава разработва хибридна клетъчно-силициева платформа съвместно с учени от университета Монаш (Австралия).
Уникалната система запазва клетките жизнеспособни и насърчава тяхното развитие в процеса на самообучение. Компютърът функционира автономно, без да се нуждае от връзка с класически компютърни устройства.
Въпреки това, технологията вече е готова за търговско внедряване. Cortical Labs планира да започне да доставя CL1 през втората половина на тази година.
Очаква се изкуственият интелект на такива платформи да бъде не само по-енергийно ефективен, но и интелектуално усъвършенстван.
В допълнение към изчислителните задачи биологичните компютри биха могли да се превърнат в платформа за тестване на нови лекарства за невродегенеративни заболявания. Тестването върху живи хора е неетично и използването на колонии от нервни клетки в компютри би могло да бъде алтернативен изследователски метод. Тази област може да се окаже най-ценното приложение на новата технология, тъй като в крайна сметка най-важно е човешкото здраве, пише kaldata.com.
Въпреки това, при задачи, включващи интуитивно намиране на решения, човешкият интелект все още превъзхожда. През лятото на 2022 година компютърната система Frontier на стойност 600 млн. долара, която заема площ от 630 квадратни метра за първи път надмина човека в интуитивните изчисления. Това доказва, че е твърде рано да се отписват биологичните изчислителни системи.
Оттогава насам компанията значително е подобрила своята платформа и вече е готова за масово производство на хибридни компютри. Моделът CL1, представен на MWC 2025 в Барселона е биореактор – система за поддържане на живота на колонии от невронна тъкан, растящи върху силициев чип. Конкретният брой на клетките и тяхната конфигурация не могат да се предвидят предварително, но се планира за техническо описание да се използва терминът CFU (colony-forming units).
Очакваната цена на един компютър е 35 000 долара, което е около 2,5 пъти по-евтино от аналозите. В края на годината компанията ще пусне облачен достъп до клъстера CL1, който включва четири секции от по 30 компютъра. Това ще бъде първият опит за комбиниране на биокомпютри в клъстер и резултатите все още са трудни за прогнозиране. Тази несигурност отблъсква инвеститорите, но успешните продажби могат да върнат доверието на финансовата общност.
Първото значително постижение на Cortical Labs е хибридният процесор DishBrain, базиран на CMOS матрица и колония от неврони. Той беше обучен да играе Pong: невроните растяха върху решетка от електроди и след това бяха стимулирани с микроразряди на ток, като се поощряваха успешните удари и се „наказваха“ пропуските. Този метод позволи формирането на стабилни невронни връзки, водещи до самообучение.
Разработчиците признават, че не разбират напълно от какъв вид клетки се състои техният биологичен процесор и в какво съотношение трябва да присъстват те. Понастоящем компанията използва два метода за отглеждане на изкуствена нервна тъкан: получаване на индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC) от кръв на гризачи и хора, както и генетични модификации. Прецизният контрол на тези процеси обаче все още не е постижим, което води до променливост на резултатите.
Както отделните устройства, така и облачният клъстер се разглеждат от компанията като експеримент. Разработчиците все още нямат ясна представа как точно трябва да работи системата и в кои области ще бъде най-ефективна. В идеалния случай биокомпютрите ще могат да консумират по-малко енергия и да се справят по-бързо с ИИ-моделите. Например, консумацията на енергия на шкаф от CL1 ще бъде около 1 kW – значително по-малко от класическите сървъри.
)