Джийн Хекман – кошмарът на режисьорите: „Беше ужасяващо трудно да се работи с него“

„Аленият прилив“ (Crimson Tide) на Тони Скот

„Беше ужасяващо трудно да се работи с него. Той не понася глупости и може да те накара да се чувстваш незначителен", пише Блиц.

„Бърз или мъртъв“ (The Quick and the Dead) на Сам Рейми

„Острието“ (Get Shorty) на Бари Зоненфелд

„През цялото време, докато работех с теб, си мислех, че нямаш и шибана представа какво правиш.“

Той впечатли в:

С лице, сякаш изсечено от планинска скала, Джийн Хекман винаги е излъчвал сурова и непоколебима сила. Това му помагаше в ролите на безкомпромисни персонажи, но далеч не беше лесно за режисьорите, с които работеше.

Въпреки че по-късните му филми като „Мексиканецът“, „Зад вражеската линия“ и „Под подозрение“ не демонстрираха напълно блясъка му, през 1995 г. Хекман беше във върхова форма.

Въпреки че тази откровеност може да бъде похвална, не е ли по-добре актьорът просто да даде всичко от себе си, независимо от режисьора?

Дори в последния си филм – „Добре дошли в Муспорт“ (Welcome to Mooseport, 2004) – Хекман не загуби способността си да тероризира режисьорите.

Зоненфелд си припомня разговор след премиерата в Ню Йорк, когато Хекман го дръпнал настрана и му казал директно:

Когато Зоненфелд се опитал да приеме това за своеобразен комплимент, Хекман продължил: „Не, не това е смисълът. Ядосан съм на себе си, защото ако бях разбрал, че знаеш какво правиш, можех да изиграя ролята си много по-добре.“

Легендарният актьор донесе тази апатия на снимачната площадка, превръщайки се в предизвикателство за младия режисьор. Въпреки напрежението между двамата, Хекман все пак изигра една от най-запомнящите си роли.

Режисьорът Бари Зоненфелд, който ръководи снимките на „Острието“ (Get Shorty), разказва, че Хекман не просто го е респектирал, а го е плашел.

Режисьорът Доналд Питри, работил по „Мис Таен агент“, „Как да разкараш гаджето за 10 дни“ и „Мистик Пица“, бързо разбра, че Хекман не се впечатлява от опитните режисьори. Легендата директно му наредил да си „затваря шибаната уста“ и да го остави на мира.

Уес Андерсън признава, че е написал „Кланът Таненбаум“ (The Royal Tenenbaums) специално за Хекман, въпреки че актьорът не беше въодушевен от идеята.

Хекман признава, че е подценил режисьора и не е дал най-доброто от себе си, защото не вярвал, че Зоненфелд е компетентен.