Асен Василев е дълбоко обезпокоен от неспазването на ключово правило в бюджета

"Смятаме, че 2025 г. е преходна от гледна точка на правителството. Посоката на бюджета трябва да бъде сменена. Горещо препоръчваме да се върнем към едно балансирано ниво на размера на бюджетните разходи от 28% от БВП. Цялата тази бюджетна система в годините е изградена точно на този принцип. В добра година бюджетът да бъде около 38%, не повече. В момента отиваме към 40% с 3% дефицит, което означава, че има значителен структурен проблем в него", алармира икономистът.

"Това, на което г-н Дацов обърна внимание, се случва за първи път в този бюджет. Досега 40-процентното правило винаги, с едно изключение от 2020 г., е включвало и националните, и европейските средства. За първи път имаме бюджет, който прави националните средства 40% като разход и добавя едни 4% като европейски средства. В този бюджет има много сериозно раздуване на разходите. Разходите на ниво консолидирана фискална програма, национална и европейска, през 2021 г. са 54 милиарда, през 2024 г. – са 78 милиарда. Тоест, нарастват средно с 8 милиарда на година в години, в които в две от тях имахме двуцифрена инфлация. Това, което се предлага с този бюджет, е за 1 година разходите да нараснат с 18 милиарда - над два пъти по-бързо, отколкото са нараствали в последните три години", обясни тревогите си той.

"Тоест, в момента има противоречие между фискална и монетарна политика от гледна точка на нивото на лихвите. Това е една от причините, поради които се смята, че в Европа като цяло икономическият растеж и особено възстановяването на икономиките на Германия, Италия и Франция няма да е толкова бързо, колкото бихме искали. Това, съчетано с възможността да не дойдат средствата по ПВУ или да не бъде реализирана капиталовата програма на правителството, натискът върху частните инвестиции, може да създаде проблем от гледна точка на икономическия растеж. Разработили сме два варианта, единият от които показва, че растежът може да е по-нисък спрямо този, който бе реализиран през 2024 г., тоест 1,8%. Другият вариант, който е почти аналогичен с този на Министерство на финансите, показва растеж за тази година от 2,6%", добави той.

"Моят въпрос е какво са 18 милиарда за година, ако 8 милиона са проинфлационни", попита Василев.

От гледна точка на икономиката за 2025 г. - рисковете не са еднозначни. Миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) публикува поредния обзор, икономически преглед. В него се открояват два акцента. От една страна, монетарната политика, особено в Европа, се опитва да подпомогне икономическия растеж. От друга страна, фискалната политика създава търсене на кредит. Това каза Любомир Дацов от Фискалния съвет по време на заседание за Бюджет 2025 г. на три парламентарни комисии: тази за бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и социалната комисия.