Европейски нюзрум: Украйна и Европа се обединиха срещу руската инвазия, докато САЩ остават встрани

„Проведохме разговор и той беше много положителен“, каза Зеленски.

"Трябва да спечелим мира чрез сила, мъдрост и единство“, каза Зеленски в понеделник, заричайки се, че Русия „няма да спечели“.

Украинският президент Володимир Зеленски призова за „истински, траен мир“ тази година, а европейските лидери се събраха на среща на върха в Киев, за да отбележат третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.

В деня на третата годишнина от руското нахлуване в Украйна Москва също така обвини Европа, че иска да удължи бойните действия.

В понеделник Вашингтон призова Украйна и Русия да подкрепят плана му за прекратяване на войната. Руският външен министър Сергей Лавров обаче отговори, че Русия ще се съгласи на прекратяване на огъня само ако бъдат изпълнени нейните условия.

В хода на дискусиите по мирните преговори Зеленски повтори призива си за гаранции за сигурност от страна на подкрепящите Киев, за да е сигурно, че Русия няма да използва евентуалното прекратяване на огъня, за да се превъоръжи и да атакува отново на по-късен етап.

Все пак Брюксел обяви 16-и кръг от санкции, насочени към ограничаване на руските военни усилия. Великобритания също наложи санкции срещу 100 руски физически и юридически лица.

Въпреки твърдата защита на Украйна Русия постоянно постига успехи по цялата фронтова линия. През последните месеци руските войски, които превъзхождат украинците що се отнася до оръжията, отблъснаха войските на Киев в източната част на страната и увеличиха натиска върху Украйна да преговаря с Кремъл за мир.

Въпреки че нито един представител на САЩ не говори на срещата на върха в Киев по повод годишнината от войната, Тръмп разговаря със Зеленски по време на онлайн среща, в която участваха и лидерите от формата Г-7.

Говорейки с Европейската комисия по време на срещата на върха в Киев, украинският министър-председател Денис Шмигал призова да се ускори присъединяването на страната му към ЕС.

Десетки хиляди войници от двете страни и украински цивилни са убити. Градове в южната и източната част на Украйна бяха изравнени със земята, а милиони хора бяха принудени да напуснат домовете си.

Европейските лидери се затрудняват да потвърдят подкрепата си за Украйна в отсъствието на САЩ и докато Тръмп прави увертюри към Москва през главите им.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом застраши обширната западна подкрепа за Украйна, както и жизненоважната военна и финансова помощ в критичен момент.

Междувременно руските официални лица са окуражени от контактите с Тръмп, усещайки възможност да прокарат основните си искания: намаляване на военното присъствие на НАТО в Европа, териториални отстъпки от страна на Украйна и прекратяване на западната военна подкрепа за Киев.

Поддръжниците на Украйна се събраха в Киев, за да обявят подкрепата си и да приветстват съпротивата срещу Русия, но имаше едно забележимо отсъствие - това на САЩ.

Преди това Киев отхвърли условията на споразумението, предложени от САЩ, като ги сметна за злонамерени, тъй като не включват конкретни гаранции за сигурността на Киев.

Решението на Тръмп да започне мирни преговори с Путин без консултации с европейските лидери, невярното му твърдение, че Украйна е „започнала“ войната, и словесните нападки срещу Зеленски предизвикаха тревога в цяла Европа.

Решението на руския президент Владимир Путин да нареди инвазията в Украйна през февруари 2022 г. постави началото на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война.

Руските условия включват също така отказ на Украйна от черноморския полуостров Крим, който Москва анексира през 2014 г. Понастоящем Русия контролира около 20% от територията на Украйна.

САЩ отсъстваха на годишнината от инвазията, а сделката за украинските минерали е близо

Според Фиала всички искат мир, но той не може да бъде резултат от капитулация пред агресора. „Нуждаем се от справедлив и устойчив мир, който да включва гаранции за сигурност и стабилност“, добави той.

Според съобщения в медиите късно вчера Киев и Вашингтон са се споразумели за условията на сделката, която да предостави на САЩ преференциален достъп до редките минерали на Украйна. Условията по споразуменията бяха едно от разногласията, които избухнаха през последната седмица.

Според украинските медии Канада, Испания, Норвегия, Финландия и други държави обещават финансова подкрепа за Украйна на обща стойност 10 милиарда евро.

Сред тези, които все пак пътуваха до Киев, беше председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която, както и други лидери на ЕС, призова Вашингтон да включи Европа в мирните преговори с Русия.

Страните от ЕС са обезпокоени, че в желанието си да сложи край на конфликта Тръмп ще предложи на Москва благоприятни условия, без да предостави на Киев гаранции за сигурност, както и че ще държи европейските сили встрани от преговорите.

Тръмп оказва натиск върху Украйна да му предостави достъп до половината от природните ресурси, които притежава, като отплата за помощта, предложена от Вашингтон в контекста на войната.

Условията на Русия включват също отказ от страна на Киев от вече завзезитите от Москва територии. Кремъл настоява и Украйна задължително и категрочно да се откаже от членство в НАТО, заяви Лавров на пресконференция в Анкара, където се срещна с турския президент Реджеп Ердоган.

Фон дер Лайен похвали Украйна за бързия напредък, но отказа да определи дата за влизането ѝ в ЕС. Фон дер Лайен все пак призна, че Украйна може да се присъедини дори преди 2030 г., ако запази скоростта и качеството на реформите.

Фон дер Лайен също така обяви, че Европейският съюз ще изплати помощ за Украйна на стойност 3,5 милиарда евро през март. Тя също така обеща допълнителни мерки за повишаване на енергийната сигурност на Украйна и ЕС.

Фон дер Лайен също така предупреди, че въпреки започването на преговори със САЩ за прекратяване на конфликта, Путин няма да отстъпи. „Путин се опитва по-силно от всякога да спечели войната на терен. Целта му остава капитулацията на Украйна“, каза тя.

Хърватия би могла да помогне с опита си от 90-те години на миналия век и в боевете след разпадането на Югославия, каза Пленкович.

Хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви на срещата на върха в Киев, че мирът в Украйна трябва не само да спре сраженията, но и да планира реинтеграцията на украинските територии, окупирани от Русия.

Чешкият министър-председател Петър Фиала заяви: „Агресията на Путин не е импулсивен акт. Тя е стратегическа игра, целяща да постави под въпрос сигурността и стабилността на Европа. Ето защо не можем да бъдем безразлични.“