Разлика между миналото и бъдещето няма, твърдят учени

Ние възприемаме времето линейно. Всичко, което ще се случи по-късно, е в бъдещето. Това, което се случва сега, е в настоящето. Нещо, което се е случило и е приключило, е в миналото.

Но учените все още имат някои въпроси.

Разбира се, това води до друг въпрос без отговор. Ако квантовата физика не се интересува от това в каква посока се движи времето, защо изобщо съществува история?

"Оста на времето описва ясната асиметрия, която прави миналото вътрешно различно от бъдещето", пише изследователският екип в проучване, публикувано наскоро в Scientific Reports. "И все пак фундаменталните закони на физиката както в класическата, така и в квантовата сфера не проявяват никаква вътрешна стрела на времето".

Възможно е да има начин за изравняване на миналото и бъдещето дори след Големия взрив. Друго противоречиво изследване предполага, че симетрията на времето би била възможна, ако в момента на взрива са били създадени две паралелни вселени, а не само една. Ние виждаме само минало и бъдеще, защото живеем в едната половина на непрекъснатата линия на времето.

Концепцията за физическа симетрия между минало и бъдеще може да се окаже трудна за възприемане в свят, в който вече случилите се неща не могат да се отменят. Скъпа ваза, която се е счупила, няма да се сглоби по магически начин и да се върне на масата, където ѝ е мястото. Въпреки това, когато наистина стигнете до същността на уравненията, които описват как функционира нашият свят, те биха могли да се изправят и в двете посоки - не бихте могли да различите бъдещето от миналото и обратното.

Може би има нещо общо с разширяването на Вселената. Теорията за Големия взрив предполага, че някога изключително гореща и плътна маса от частици е започнала да се разширява все по-надалеч в празнотата и докато това разширяване е продължавало, частиците значително са се охладили. Но те не се връщат към температурата, която са имали преди почти 14 милиарда години. Именно охлаждането е помогнало на частиците да се кондензират в звезди, планети и други обекти в пространството. Обратното развитие на процеса би довело до ново разпадане на всичко на частици.

Неотдавна екип от специалисти от университета в Съри се зае да отговори точно на тези въпроси. Въпреки че началото на времето - ако съществува - се оказа неуловимо, изследователите откриха, че физиката не прави разлика между предна и задна времева траектория. От физична гледна точка е също толкова вероятно времето да се движи назад, колкото и напред.

Тук се намесва явлението, наречено динамика на Марков. Във веригата на Марков всичко върви в една посока. Например квантовото състояние на една физическа система (която може да бъде всеки физически обект) описва всичко, което е известно за нея, и определя прехода към следващото ѝ квантово състояние. Подобна верига на Марков може да продължава безкрайно. Екипът, който стои зад новото времево откритие, прилага тази логика към хипотетичен облак от свръхнагрети частици, който се разширява заедно с Вселената, и чрез поредица от математически уравнения установява, че обръщането на времето няма ефект върху частиците, които преминават между квантовите състояния. И не става въпрос само за квантови състояния.