Недостиг на кадри в шивашкия бранш

„Нашата компания съществува от 1990 година, повече от 30 години, винаги сме имали някакви трудности, обаче напоследък - проблемът с набирането на персонал - ножът е опрял до кокала“, казва собственикът на фирмата Атанас Парушев.

„Хора се пенсионират. При нас има работници, които имат много стаж. Работните години са си изкарали в нашата фирма - идва момент да се пенсионират и е почти невъзможно да ги подменим с нови кадри“, споделя още Атанас Парушев.

За да компенсират недостига на кадри, в шивашкия бранш се опитват да наемат работна ръка от Пакистан, Индия, Узбекистан, Киргистан, Турция, но процедурата по издаване на работни визи е тромава и не всички успяват.

Българският бизнес се нуждае от близо 153 хиляди работници със средно образование, като най-търсени са строители, шивачи, готвачи и счетоводители. Това сочи анализ за нуждата от работна сила на Агенцията по заетостта.

В предприятието работят близо 40 работници. Обучението на всеки новопостъпил изисква време. Атанас споделя, че зависи от качествата на самия човек.

Голяма част от шивашките предприятия у нас шият на ишлеме и са основно експортно ориентирани. Шивашка фирма от Велико Търново работи както за вътрешния пазар, така и за чужбина, но изпитва затруднения за работна ръка, разказва бТВ.

Липсата на кадри във фабриката във Велико Търново води до невъзможност да изпълнят поръчки в пълния обем.

Нафиса Кавлакова е шивач с 25-годишен стаж и има шивашко ателие във Велико Търново. Работила е в шивашки предприятия в Русия и във Велико Търново, а от седем години започва свой бизнес. Казва, че за професията са нужни специфични умения.

От години шивашката индустрия изпитва остър недостиг на кадри, като причините са комплексни. Във фабрика във Велико Търново вече не могат да изпълнят част от поръчките заради дефицит на работници.

По думите му младите хора смятат, че да шиеш облекла е много непопулярна дейност и почти няма интерес.

„Ако той е млад, амбициозен, волеви, да си е поставил цел, да не го интересуват тези джиесем истории, да влиза в канали, да се влияе от тренд - че ако натискаш някакви бутони, ще се случат нещата ти, животът ти ще се подреди, ако наистина човек има желание да работи - месец, месец и половина и може да навлезе в нещата“, допълва собственикът на шивашката фабрика.

„Много години съм работила като шивач, после се изучих като крояч, после като конструктор-моделиер. Тази професия изисква доста умения и качества на характера. Изисква се доста търпение да се съсредоточиш върху операцията на детайли, умения също - сръчни ръце, опит и може би фантазия“, споделя тя.

От администрацията на фирмата споделят, че работят основно за българския пазар, индивидуални поръчки, но и за чужбина: „Имаме доста поръчки, като в момента около 30% от тях се налага да отказваме, заради липсата на персонал, защото няма как да се справим със сроковете, които поставят. Искат срокове, искат облеклата навреме, но нямаме възможност поради липса на персонал да поемем всички поръчки“, обяснява Боряна Андреева.