„Газа беше под управлението на Палестинската власт, докато не беше завзета със сила от Хамас“, казва пред WSJ Йоси Бейлин, който помага за изготвянето на споразуменията от Осло, с които е създадена Палестинската власт, управлявала Ивицата до завземането на властта от Хамас през 2007 г.
„Преместването никога не трябва да се извършва по начин, който нарушава правото на живот, достойнство, свобода и сигурност на засегнатите лица“, според Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Доналд Тръмп иска САЩ да контролират ивицата Газа, но дори не е ясно кой е нейният собственик. Определянето на контрола върху Газа може да е сред най-сложните териториални въпроси на Земята, пише Profit.bg, цитирайки The Wall Street Journal.
Как може Тръмп да поеме управлението?
Какво гласят международните договори?
Кой е собственикът на земята?
Кой контролира Газа сега?
Не е ли сега по-голямата част от Газа в руини?
Ако Тръмп иска законно да поеме контрола над Газа, „той трябва да разговаря с Палестинската автономия“, добавя Бейлин.
В миналото за строителство в Газа, където около една трета от територията се счита за земя за обществено ползване, макар че тя често е заета от частни лица, са изисквани актове за притежание, се казва в проучването.
Газа на практика се управлява от бойците на Хамас, но ООН има позиция, че тя е незаконно окупирана от Израел. Повечето държави смятат, че разкъсваната от войната ивица е част от Палестина, която от своя страна не е призната като държава от САЩ и др.
Републиканецът предложи малко подробности за плановете си за Газа, освен че САЩ ще се позоват на „властта на Съединените щати“, за да я контролират.
Според проучване на собствеността на земята в анклава, проведено през 2015 г. от Норвежкия съвет за бежанците, частни лица притежават до половината от земята в Газа, която може свободно да се купува или продава.
Той добави, че САЩ няма да купят Газа или да използват американски войски, за да я превземат, но че трябва да имат дългосрочен контрол, за да превърнат територията с размерите на Филаделфия в „Ривиерата на Близкия изток“.
Хамас обеща да се бори с Израел до създаването на палестинска държава, която да включва ивицата. Жителите на Газа, повечето потомци на палестинци, които са били преместени през 1948 г. от земите, които сега са в Израел, обещаха да останат на място.
Близо два милиона палестинци, живеещи в Газа, ще се преместят в Йордания и Египет според визията на Тръмп. Той заплаши, че ще спре помощта за тези страни, ако те откажат да приемат разселените хора, въпреки че впоследствие заяви, че такова замразяване няма да е необходимо.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че Израел не иска да окупира Газа в края на войната, и похвали Тръмп за това, което според него е креативно мислене при предложението за преместване на палестинците, нещо, за което ООН предупреди, че противоречи на международното право.
Неопределената частна земя може да бъде регистрирана от собствениците само ако те са в състояние да докажат историческа верига на притежание. В противен случай те подлежат на ограничения: могат да продадат земята, но не могат да я ипотекират например, посочва WSJ.
Оценките варират, но според ООН около 70% от постройките в Газа са разрушени или тежко повредени, включително над 245 000 жилища. Цели градски квартали са изравнени със земята, а палестинците казват, че кварталите им са неузнаваеми, което прави определянето на това кой какво притежава и къде е още по-трудно.
Очаква се премахването на около 50 милиона тона развалина, създадена през месеците на бомбардировки, да отнеме повече от десетилетие, а експертите твърдят, че за възстановяването на Газа ще са необходими десетки (ако не стотици) милиарди долари. Отломките се намират и върху километрични тунели, построени от Хамас, които израелските военни се опитаха да унищожат.
Палестинските бежанци, избягали от арабско-израелската война от 1948 г., довела до създаването на държавата Израел, също живеят в осем лагера, които оттогава са се превърнали в постоянни селища, където жителите неофициално разменят собствеността си върху имотите. Малка част от Газа също така е разпределена като ислямска земя за религиозни цели.
Палестинският анклав има почти уникален статут, както и дълга история на смяна на собствениците, поради което установяването на това кой в крайна сметка притежава малката територия е въпрос на разплитане на припокриващи се закони, установени през вековете.
Планът беше осъден от арабските държави, включително Саудитска Арабия, а европейските съюзници на САЩ заявиха, че не го подкрепят. Палестинската автономия, която управляваше Газа преди Хамас, заяви, че предложението на Тръмп е нарушение на международното право и обеща, че палестинците няма да се откажат от целта си за създаване на собствена държава.
Проучването добавя обаче, че повече от една трета от тази земя не е регистрирана поради трудности, включително установяване на т.нар. верига на собствеността, както и сложни закони за земята и процедури за регистрация. Някои собственици в миналото не са регистрирали земята, за да избегнат плащането на данъци, казва изследването.
Според ООН международното право по принцип забранява принудителното изселване на хора от земята, но според Върховния комисариат на ООН за бежанците могат да се правят изключения по причини, свързани с националната сигурност или обществения ред. В тези случаи, казва ООН, на засегнатите хора трябва да се даде възможност да оспорят решението и да дадат своето съгласие.
Тъй като Газа е преминавала от едни ръце в други толкова често, правната рамка, уреждаща индивидуалната собственост върху земята, е възел от британски, египетски и палестински закони. Някои правила датират дори от времето, когато районът е бил под контрола на Османската империя през 400-те години, предшестващи Първата световна война.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)