Празнуваме 14 февруари – три празника в едно

Празник на влюбените

Ден на лозаря

Успението на св. Кирил Славянобългарски

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

На 14 февруари православната църква отбелязва църковния празник на успението на св. Кирил Славянобългарски.

Празникът започва да се чества през XIV в. Още тогава се формира традицията да се разменят ръчно написани любовни послания под формата на сърце.

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар църковният празник на св. Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Клавдий II Готски.

На 14 февруари съвпадат три празника. Всеки българин може да избере кой от тях да чества - църковният празник за успението на св. Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на св. Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря, и празникът на Свети Валентин.

Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г.

Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.